Аеций

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аеций римски военачалник
Роден:	ок. 396 Дуросторум, дн. България
Починал:	21 септември 454 Равена, Италия

Флавий Аеций (на латински: Flavius Aetius) - римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя. Той често е наричан, понякога заедно с Бонифаций, „последният римлянин“. Роден през 395 или 396 г. в Дуросторум (сегашна Силистра) в провинция Долна Мизия. Син на началника на конницaтa /Magister Equitum/ Гауденций. От ранна възраст постъпил в императорската армия, но от 409 г. бил изпратен за заложник първо при готския цар Аларих, а после и при хуните. Връщайки се в Рим след няколко години той бързо се издигнал във военната йерархия. След смъртта на император Хонорий през 423 г. той подкрепил узурпатора Йоан. през 425 г. обаче преминал на страната на императрицата Гала Плацидия - майка и регент на законния наследник на престола Валентиниан III, която го назначила за главнокомандващ на имперските войски. На новия пост Аеций действал бързо и енергично. През 426 и 430 година той отблъснал вестготите, които нападнали Арелат, през 428 и 431 г. победил франките. Той ревниво пазел властта си и не търпял съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника на Африка - Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал вандалите от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладяли провинцията за себе си. Бонифаций избягал в Рим през 432 г. и се оправдал пред императрицата и бил назначен от нея на мястото на Аеций. Последният бил в това време в Галия, където водил кампания срещу германците. Скоро между двамата пълководци избухнала война. Бонифаций, командвайки правителствените войски успял да разбие Аеций, но бил тежко ранен в битката и умрял. Аеций избягал при хуните, но след смъртта на техния вожд Ругила (433 г.) се върнал обратно в Рим. През 434 г. той бил провъзгласен за патриций и консул и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлявал Западната Римска империя. Талантлив военачалник и дипломат, той успял да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служи на римските интереси. В два похода (435 и 436 г.) той успял да победи бургундите, усмирил келтите в Арморика и потушил въстанието на багаудите. Сключил мир с вестготите през 439 г. и разбил франките при река Сома. С хуните Аеций поддържал мирни отношения, но когато техният вожд Атила нахлул в Галия, "последният римлянин" успял да създаде коалиция от алани, вестготи, франки и с помощта на този съюз да разгроми хуните битката при Каталoнските поля през 451 г. На следващата година Атила възобновил войната като със свежи сили нахлул в Северна Италия, където завладял Аквилея, Медиолан, Павия и Верона. Аеций, изоставен от съюзниците си, изчаквал подкрепления от Източната Римска империя, но императорския двор предпочел да търси мир с хуните и изпратил посолство при Атила начело с папа Лъв I. Атила се оттеглил, а след смъртта на хунския вожд през 453 г., император Валентиниан III, опасявайки се от авторитета и влиянието на Аеций, наредил през 454 г. "последният римлянин" да бъде умъртвен по време на аудиенция в двореца.