Лъв I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лъв I византийски император
Роден:	401
Починал:	18 януари 474 Константинопол

Флавий Валерий Лъв (на латински: Flavius Valerius Leo), известен още като Лъв Тракиеца или Лъв I, е византийски император, управлявал от 457 до 474 година. Той е последен от серията императори дошли на трона чрез алана Аспар, служещ като командир на армията.

Коронацията на Лъв за император на 7 февруари 457 година е първата, която включва константинополския патриарх. Лъв I сключва съюз с исаврийците и така успява да отстрани Аспар. Цената на съюза е сватбата на дъщерята на Лъв за Тарасикодиса, лидер на исаврийците, който под името Зенон става император през 474 година.

[редактиране] Управление

По време на управлението на Лъв Балканите са опустошавани няколко пъти и отново от вестготите и хуните. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат Константинопол благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на Теодосий II.

Управлението на Лъв е също забележително и заради влиянието му в Западна Римска империя, белязано с назначаването на Антемий за император на Западната империя през 467 година. Той се опитва да направи политическо постижение с поход срещу вандалите през 468 година, които са победили чрез коварство неспособния зет на Лъв, Василиск. Това нещастие лишава империята от хора и пари.

Голямото влияние на Лъв на Запад проличава и отново, когато остготският крал Теодорих Велики е призован на съд в Константинопол, където влиза в римското правителство и военна тактика и служи добре, връщайки се след смърта на Лъв за да стане остготски крал на смесени, но много римляни.

Лъв умира от дезинтерия на 73 години 18 януари 474 година.

Маркиан

>>>

Византийски император (457— 474)

>>>

Лъв II

[редактиране] Източници