Айкидо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Айкидо (合気道, или още 合氣道 ако се използва по-стар стил канджи) е гендай будо — съвременно японско бойно изкуство. Подобно на другите бойни изкуства в Япония, освен метод на самоотбрана, айкидо е и дисциплина за духовно усъвършенстване. Името "айкидо" идва от "ай"(хармония), "ки"(жизнената сила) и "до"(път) и означава -път към хармонията с жизнената сила. Целта е човек да развие своята КИ, да работи с нея, но да не се обвързва с победата или поражението. Хората, които практикуват айкидо, се наричат айкидока. Освен това в българския език те са известни като айкидисти. Айкидото е развито от Морихей Уешиба (познат при айкидистите като О-Сенсей) през периода от 1930-те-1960-те години. В технически аспект голяма част от айкидото се основава на Дайто-рю айки-джуцу и кенджуцу, или японското изкуство на меча.

[редактиране] Похвати

Айкидото се състои от широк диапазон от похвати, които използват принципите на енергията и движението, за да пренасочат и неутрализират атаката. На най-високото си равнище айкидито може да бъде използвано за самозащита без да се причиняват сериозни наранявания както при нападащия, така и при отбраняващия се. Ако изпълнението е извършено правилно, големината и силата не са от значение за ефикасността на похватите. Айкидото е смятано за едно от най-трудните за напълно усвояване японски бойни изкуства.

[редактиране] Обучение

Методите за обучение са различни във всяка организация и дори има разлики в методите в отделните доджота в една организация. Обикновено обаче една група се състои от учител(сенсеи), показващ похвати или принципи, и ученици, които му подражават. Обучението се извършва чрез общи похвати, а не чрез спаринги. Обикновено уке, поставя началото на атаката към наге или тори, който я неутрализира чрез подходящата техника айкидо техника. Уке и тори имат еднакво важни роли.