Александър III (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър III император на Русия

Роден:	10 март^* 1845 Санкт Петербург, Русия
Починал:	1 ноември 1894 Ливадия, днес Украйна

Александър III Александрович (на руски Александр III Александрович) е император на Русия и велик княз на Финландия (1881-1894) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

[редактиране] Биография

Александър Александрович е роден през 1845 в Санкт Петербург. Той е втори син на бъдещия император Александър II и съпругата му Мария Александровна. Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат Николай Александрович, Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през 1865 той започва да изучава право и администрация под наставничеството на Константин Победоносцев, професор по право в Московския университет и убеден консерватор. През 1866 Александър се жени за датската принцеса Дагмар, която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот, но присъства на военните действия в България по време на Руско-турската война от 1877-1878.

Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията Народна воля. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на конституционно управление в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и Руската православна църква, като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през 1882 са приети антисемитските Майски закони. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 и се противопоставя на Съединението на България през 1885. През 1886 Русия инспирира държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.

Александър III умира през 1894 в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.

[редактиране] Семейство

Александър III има шест деца от брака си с принцеса Дагмар, приела името Мария Фьодоровна.

Име	Раждане	Смърт	Бележки
Николай II	1868	1918	женен за Аликс Хесенска
Александър Александрович	1869	1870
Георгий Александрович	1871	1899
Ксения Александровна	1875	1960	женена за великия княз Александър Михайлович
Михаил Александрович	1878	1918	женен за княгиня Наталия Брасова
Олга Александровна	1882	1960	женена за Петер Фридрих Георг, херцог на Олденбург

[редактиране] Източници

Тази статия частично или изцяло, представлява превод на статията „Alexander_III_of_Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите.