Алфатар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е в близост до град Силистра. Градът е административен център на община Алфатар.
| Алфатар | |
|---|---|
 43° 57' N, 27° 17' E |
|
| Данни | |
| Област: | СилистрА |
| Население: | 1 897 |
| Надм. височина: | 188 м |
| Пощ. код: | 7570 |
| Тел. код: | 08511 |
| МПС код: | СС |
| Кмет | |
| Радка Желева | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Алфатар е град в Област Силистра, 20 км южно от Силистра. Гара на жп линия гара Самуил-Силистра. Край града минава шосето Силистра–Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавска хълмиста равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, преобладаващи черноземни почви, на места ерозирани.
В близост до града има гора-резерват в местността „Каракус“.
[редактиране] История
Алфатар е старо българско селище, известно от 1573. По време на Руско–турската война, след Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., част от местното население (гребенци) напуска селото и се заселва в Украйна, където основава с. Олшанка. На тяхно място след Руско–турската война 1828–1829 в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско робство е имало 2039 жители и е било едно от най–големите добруджански села. По Букурещкия мирен договор от 1913 селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940.
За кратко време Алфатар е било преименувано в Генерал Лазарово (1942–1943 г.), след което се възстановява днешното му име. По негово време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, два дарака и други дребни предприятия. През 1974 г. Алфатар е обявен за град. Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името "jai" - войска и "tora" - град /крепост/- в превод "крепост с войска.Ифлатар се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър /дн. Силистра/.
[редактиране] Религии
Жителите на Алфатар са християни.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
1."Силвоод" АД - 98% италиански капитал -производство на елементи за мебелно производство 2."Вива Агротекс"ЕООД /с.Алеково/-обработване на земеделска земя, зърнопроизводство, зърносъхранение 3.ЕТ”Вива Шунк – Радослав Шунк” -внос, ремонт и поддръжка на селскостопанска техника, обработване на земеделска земя 4.“Евро-етил”ЕООД - фабрика за производство на биоетанол 5."Елица" ЕООД - производство на дървени опаковки и амбалаж 6.“Дайг”ООД - производство на пожарогасители и противопожарни аксесоари 7.”Мероне" ООД - предприятие за производство на млечни продукти - кашкавал и сирене 8.ЕТ”Ракита-Д.Лечев” - производство на градински мебели и аксесоари за дома от ракита 9.EТ”Лъчезар Данков” - ресторантьорство и социални дейности – домашен социален патронаж, столово хранене, кризисен център 10."ЮВС"ЕООД - производство на фуражи за всички категории животни; отглеждане на кокошки носачки; 11.“Агроинвест” ЕООД - отглеждане на свине за угояване 12.“Зърнени храни” ООД - изкупуване на зърнена продукция, склад и сушене 13.ЗП"Димитър Нечев" - отглеждане на кокошки носачки 14."Манекс"ООД - зърнопроизводство 15.ЕТ"Кидима" - зърнопроизводство 16.ЕТ"Самуел -95" - зърнопроизводство 17.ЗК"Напредък" - зърнопроизводство 18.ЗК"Единство" - зърнопроизводство
19."Петрол" - бензиностанция
[редактиране] Обществени институции
1.Основно училище "Христо Ботев" - гр.Алфатар2.Православен храм "Св.Троица" - гр.Алфатар, основан през 1846г., към него е било създадено и първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30г. и туристически обект. 3."Добруджанска къща" - Алфатар - туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на ХІХ и началото на ХХв. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винански пособия. '4.Народно читалище "Йордан Йовков" - гр.Алфатар'5.Народно читалище "Ведрина" - гр.Алфатар 6.Целодневна детска градина "Щастливо детство" 7.Дом за стари хора - разкрит през 2004г. Напълно рекуноструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х в. 1.Скални манастири датирани към Х в. в местността "Суха чешма", "Братила". 2.Тракйските скални светилища от местността "Балджията" "Киринджика"до с.Васил Левскии, и тракийски могилен некропол в местността "Бистренски лозя". 3.Праисторическа /енеолитна/ селищна могила до с.Цар Асен. 4.Защитена територия "Липник" в Каракуз. 5.Част от територията на защитена територия "Малък Канагьол" /природна забележителност/. 6.Църква "Света Троица", построена през 1846 г.
[редактиране] Музеи
- Музейна сбирка при храм "Св.Троица".
- Музейна сбирка при НЧ "Йордан Йовков" - историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.
[редактиране] Редовни събития
Традиционния събор на града съвпада с православния празник "Свети дух", който е и празник на храм "Св.Троица"; 22 април - ден на земята, водата и въздуха; 1 юни- ден на детето; 4 септември - обявяване на Алфатар за град; 12 октомври - празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ "Ден на българската община" Коледа-Християнският празник на Рождество Христово. Лазаров ден Велик ден-
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене. Традиционни ястия: 1.Кавърма /баница/. 2.Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/. 3.Петмез /"маджун", мед от дини и т.нар.сладка пръчка/. 4.Агнешко месо с булгур на пещ - традиционно ястие за християнските празници "Гергьовден" и "Св.дух". 5.Агнешко чеверме. 6.Бахур и "баба" /пълнено, едро смляно свинско месо/-традицонно за коледа 7.Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/. 8.Яхния със сини сливи. 9.Курбан. 10.Кончета и магаренца -обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни. 11.Точена торта. 12.Рогачки - листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва - традиционни за християнския празник "Сирни Заговезни.
Напитки 1.Кайсиева ракия 2.Гроздова ракия. 3.Крушеница, традицонна безалкохолна напитка.
