Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения на думата Варна вижте Варна (пояснение).

---

Варна
43° 13' N, 27° 55' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни
Област:	Варна
Население:	346 847
Надм. височина:	79 м
Пощ. код:	9000-9030
Тел. код:	052
МПС код:	В
Кмет
Кирил Йорданов (независим)
Адрес на общината
гр. Варна бул. "Княгиня Мария Луиза" 43 тел.: 6929 (автоматична централа) Е-поща: info@varna.bg Уебсайт: Община Варна

Варна е най-големият черноморски град в България и трети по големина на населението. Намира се в Североизточна България. Той е пристанищен град с население 350 хиляди жители. ^[1]. Като голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по северното Черноморие, Варна е наричана „морската столица на България“.

Във Варна се провеждат множество културни прояви, между които фестивалът „Варненско лято“, кинофестивалът „Любовта е лудост“. Градът съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено „Култура Варна“.

Варна е голям университетски център в страната с икономически, медицински [1], технически [2], военен и частен университет [3].

Съдържание 1 География и климат 2 История 3 Икономика и инфраструктура 4 Транспорт 5 Екология 6 Население и административна организация 7 Международно сътрудничество 8 Образование 9 Здравеопазване 10 Религии 11 Култура и природа 11.1 Театри 11.2 Музеи 11.3 Редовни събития 12 Регионални медии 13 Източници 14 Вижте още 15 Външни препратки

География и климат

Градът е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от канала, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг на канала са разположени основната промишлена зона и пристанищния комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градския плаж.

Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“-„Св. Св. Константин и Елена“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване.

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. През зимата са характерни силни северни ветрове поради липсата на естествена орографска преграда за нахлуването им. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа.

Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

В близост до града се намират летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава европейски транспортен коридор 8. [4]

История

Основна статия: История на Варна

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града се намирала крепостта Одесос, основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), близо до старо тракийско селище в областта Варна. Самото име Одесос всъщност е гръцки превод на оригиналното и по старо име - Варна. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — града остава винаги със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненския халколитен некропол, (Регионален исторически музей - Варна който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Възражда се по-старото име на града - Варна, упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите.

В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. След покръстването на българите през 864 г. по времето на княз Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града.

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1391 г. Варна е завладяна от османските турци и е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав Ягело, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин.

Икономика и инфраструктура

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а пет години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната, като по последни данни е между 3 и 4 %. По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене
• Варненска корабостроителница АД — производство на плавателни съдове
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града.

Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 год. са строежът на "Мол Варна" (до 2007), "Пфое мол" (до 2007), Бизнес-парк "Варна" (готов), Стадион "Варна" и жилищен комплекс "Оркид хилс" (до 2008).

Транспорт

В града се събират четирите вида транспорт - сухоземен, въздушен, воден и железопътен. Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни линии до над 35 държави. През зимата подържа 7 редовни линии и 28% от пътниците кацат на аеропорт Варна с цел бизнес^[2]. Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване.Общо 23 големи круизни кораби с 9200 пасажери са посетили пристанище Варна през изминалия туристически сезон ^[3]. Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с минибус до близките населени места и курорти.

Няколко фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейните линии), „Транстриумф Холдинг“ АД, „Златни пясъци-Травел“ ООД и „Делта Кар“ ООД.

Виж също: МГТ Варна - Сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна.

Екология

Екологични организации:

• Зелена Варна
• ЕКО-Варна

Население и административна организация

Постоянните жители на община Варна през 2007 официално са над 350 000 души, като градът се нарежда на трето място след след София (над 1 330 000) и Пловдив(над 370 000)^[1]. В общината са съсредоточени около 70% от населението на Област Варна.

Според Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове община Варна е разделена на 5 градски района и 5 кметства (със съответните квартали, както за известни сред варненци):

• Градски райони:
  • „Аспарухово“ (кв. „Аспарухово“ и кв. „Галата“)
  • „Владислав Варненчик“ (кв. „Владиславово“, кв. „Кайсиева градина“)
  • „Младост“ (кв. „Възраждане“, кв. „Младост“, кв."Михаил Иванов", кв."Победа" и кв. „Трошево“)
  • „Одесос“ (център)
  • „Приморски“ (кв. „Виница“, кв. "Изгрев, кв. „Левски“, „Цветният квартал“ и "кв. „Чайка“)

• Кметства:
  • Звездица
  • Казашко
  • Каменар
  • Константиново
  • Тополи

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Варна има своите побратимени градове в лицето на:

• Акаба Йордания
• Амстердам Холандия
• Дордрехт Холандия
• Карлсруе Германия
• Малмьо Швеция
• Маями, Флорида, САЩ
• Мемфис, Тенеси, САЩ
• Новоросийск Русия
• Одеса Украйна
• Олборг Дания
• Пирея Гърция
• Росток Германия
• Турку Финландия
• Уошингтън Англия
• Харков Украйна

Образование

Основна статия: Образование във Варна

Варна е университетски град с 5 висши учебни заведения и 3 колежа, в които се обучават над 30 000 студенти:

• Икономически университет
• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Медицински университет „Проф. П. Стоянов“ [5]
• Технически университет [6]
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ [7]
• Колеж по туризъм към ИУ - Варна [8]
• Медицински колеж [9]
• Колеж в структурата на ТУ - Варна [10]

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и среднообщообразователни училища.

Здравеопазване

Основна статия: Здравеопазване във Варна

Варна е главен университетски здравен център в Североизточна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морска болница, която е специализирана и като Болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - Терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Бърза помощ, 2 АГ-болници, онкодиспансер, психодиспансер, очна клиника и други здравни заведения.

• Здравеопазване в Община Варна
• МБАЛ "Св. Марина" - терапевтичен блок
• Окръжна болница

Религии

В града и околността се намират храмове на основните религии в България -- православни (български, арменска), евангелистки, адвентистки и католически църкви, мюсюлманска джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 на брой и принадлежат към Варненската и Великопреславска Света Митрополия, Светия синод. Сред най-известните храмове в града са катедралният „Св. Успение Богородично“ - Катедралата, която е разположена в самия център на града и е един неговите символи, трети по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София и новопостроения най-голям храм в Родопите (Смолян)); морският храм „Св. Николай“, също намиращ се на централната пешеходна улица във Варна, църквата „Св. Параскева Петка“ (или просто „Св. Петка“) и храмът „Св. Атанасий“, който е в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността Евксиноград.

Виж също: Официален сайт на Варненска и Великопреславска Света Митрополия

Култура и природа

Градът е част от Стоте национални туристически обекта с Регионален исторически музей - Варна и Военно-морски музей.

Варна е известен с традиционния хипарски празник в България - „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на комунистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

• Аквариум

  Аквариумът е с над 60-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество. Представени са и по-известните обитатели на реките и езерата в България.

• Аладжа манастир — скален манастир в близост до Варна.

• Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс открит през 1968 година и състоящ се от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
• Делфинариум
  

  

  Варненският делфинариум

  Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г., е известен и в Европа, и в света. В него може да се наблюдава една от най-добрите програми. Делфините са „дошли“ тук от Карибско море.

• Железопътна гара
• Зоологическа градина

  Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е свързано с името на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен тук от братя Шкорпил, за да извърши това дело. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби.

• Народна библиотека „Пенчо Славейков“
• Опера
• Фестивален и конгресен център - Варна

Театри

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Държавен куклен театър

Музеи

• Регионален исторически музей - Варна
• Военно-морски музей
• Парк-музей Владислав Варненчик
• Къща-музей на Георги Велчев
• Музей за нова история
• Музей на Възраждането
• Музей на военноморския флот Експонат от музея
• Регионален исторически музей

Редовни събития

Основна статия: Редовни събития във Варна

Регионални медии

• Печатни издания
  • в. "Народно дело"
  • в. „Позвънете Новини“
  • в. „Черноморие“
  • в. „Черно море“
  • в. „Варна“ (седмичник)
  • в. „24 часа“ Море (приложение)
  • в. „Морски“ Труд (приложение)
  • в. „Морски“ Дневник (приложение)

• Електронни медии
  • Програма „Море“ на Регионален телевизионен център - Варна, БНТ
  • Телевизия M SAT
  • Радио „Варна“, БНР
  • „Алфа“ радио (от 1996)
  • Радио "Браво" (от 1995)
  • Информационна агенция "ДНЕС+"
  • Електронен вестник „Властта.ком“

• Информационни и бизнес портали в Интернет:
  • Moreto.net - Новини, културен справочник, обяви и туристическа информация за забележителностите на града
  • „Варна Фар“ - Варненски портал
  • Бизнеса.com - Бизнес справочник и указател за Варна и региона
  • „Варна Инфо“ - Бизнес информационен портал
  • „Инфо Варна“
  • Информационен портал „Varnapool“
  • Новинарски портал „Дарик“ - Варна
  • Dir.bg - Варна
  • „ПРОГРАМАТА“ - Варна
  • „Първи дубъл“ - кинопрограма във Варна
  • "Варна на младите" - младежки портал

Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1} ГРАО - Актуална таблица по постоянен и настоящ адрес (по области и общини), 15 февруари 2007
2. ↑ Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
3. ↑ „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006

Вижте още

• Личности, свързани с Варна

Външни препратки

Институции:

• Областна администрация
• Община Варна
• Съдебна палата
• Варненски районен съд
• ОДП-Варна
• Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Варна
• Варненска търговско-индустриална камара
• Изпълнителна агенция „Морска администрация“
• Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“

Неправителствени организации:

• Гражданско сдружение "Зелена Варна"

История

• Варна през вековете
• Държавен архив
• Храм „Свети Атанасий“
• Музеи

Градове в България с над 20 000 жители

Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол

	Административно деление на България
	Благоевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Видин • Враца • Габрово • Добрич | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Монтана | Пазарджик | Перник | Плевен | Пловдив | Разград | Русе | Силистра | Сливен | Смолян | Софийска област | Област София | Стара Загора | Търговище | Хасково | Шумен | Ямбол