Аминогликозиди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аминогликозидите са група антибиотици, които представляват базични олигозахариди, съдържащи един циклохексанов пръстен с два базични заместителя и 2-3 хидроксилни групи.
[редактиране] История
Аминогликозидите са открити са през 1944г. от Шатц (Schatz), Буге (Bougie) и Ваксман (Waksman). Основните класически представители на групата са стрептомицин (Streptomycin), неомицин (Neomycin), канамицин (Kanamycin), гентамицин (Gentamycin), тобрамицин (Tobramycin), амикацин (Amikacin).
[редактиране] Терапевтично значение
Характерна за аминогликозидите е тяхната активност срещу аеробни, Грам-отрицателни бактерии, като например от родовете Pseudomonas, Acinetobacter и Enterobacter. Имат и известно туберкулостатично (подтискат, развитието на туберкулоза) действие, като предпочитаното средство в туберкулостатичните схеми си остава стрептомицинът. Аминогликозидите се използват парентерално. Приложението им включва инфекции на пикочо-половата система, кожата, белите дробове, околоносните кухини и тонзилите. В съвременната терапия те се комбинират почти винаги с бета-лактамни антибиотици (пеницилин, ампицилин, амоксицилин, пиперацилин, оксацилин). Такава комбинация дава известни предимства срещу инфекции предизвикани от Грам-положителни бактерии, при които третирането единствено с аминогликозидни антибиотици има малък ефект. Комбинацията им с цефалоспорини от I или II поколение трябва да се осъществява внимателно, поради синергичния (придружаващ) им нефротоксичен ефект. Гентамицинът има изразен ототоксичен ефект. Приложението на гентамицин не трябва да надхвърля курсова доза от 1000 mg. При обичайните схеми на дозиране това се равнява на 7-дневен курс по 160 мг/дн. за възрастни. Някои аминогликозиди, какъвто е амикацинът, са особено подходящи за лечение на тежки паранефрални абсцеси, сепсис и тежки пневмонии с дихателна недостатъчност, в комбинация с метронидазол и цефалоспорини, бета-лактами, карбапенеми, хинолони. Канамицинът се използва за осъществяване на ендокавитарен лаваж в хирургията и инвазивното лечение при белодробни абсцеси и емпием на плеврата, перитонити, ехинококови кисти, нефростоми, ретроперитонеални абсцеси и панкреатични кисти и псевдокисти.
