Терапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Терапията (от гр. θεραπεία - „лечение“) е комплекс от действия за спиране на болестния процес и възстановяване на нормалното състояние на организма.

Оперативно лечение

Съдържание

1 Видове терапия
- 1.1 Според подхода
- 1.2 Според методите
2 Вижте също

[редактиране] Видове терапия

[редактиране] Според подхода

[редактиране] Етиологична

Цели преустановяване на болестния процес чрез отстраняване на причината, която го е предизвикала. Това е най-добрият и най-сигурен начин за лечение. Прилага се винаги, когато е възможно. Типичен пример за етиологична терапия е антибиотикотерапията - подтискането на болестотворните микроорганизми с антибиотици.

[редактиране] Патогенетична

Цели спиране на развитието на болестния процес. Прилага се само в случаите, когато етиологичната терапия е невъзможна. Типичен пример за патогенетична терапия е инсулиновата терапия при диабетно болните. Техният панкреас не произвежда инсулин и единственият начин за лечение е чрез неговото инжективно въвеждане в организма на пациента.

[редактиране] Симптоматична

Цели подтискане и облекчаване на болестните признаци. Прилага се само като допълнение към етиологичната или патогенетичната терапия. Типичен пример за симптоматична терапия е аналгезията (обезболяването).

  Изключително вредно и погрешно е да се счита, че липсата на болестни
  признаци означава и липса на заболяване!!! Самолечението с обезболя-
  ващи, успокояващи и други симптоматични средства само маскира призна-
  ците на болестта, без да спира нейното развитие!

[редактиране] Според методите

[редактиране] Оперативна (Хирургична)

Осъществява се чрез пряко ръкотворно въздействие върху тъканите и органите на болния организъм.

[редактиране] Неинвазивна (безкръвна)

Осъществя се без нарушаване на целостта на кожата. Типични безкръвни операции са наместването (репозиция), пристягането (поставяне на много стегната кръвоспираща превръзка), обездвижването (фиксация), и др.

[редактиране] Инвазивна (кръвна)

Осъществява се след предварителен достъп до увредените тъкани и органи през кожата. Една от най-широко известните инвазивни оперативни техники е апендектомията - оперативното отстраняване на възпаления апендикс.

[редактиране] Консервативна

Осъществява се чрез физични, химични и биологични методи, за чието осъществяване не е необходимо пряко ръкотворно въздействие върху тъканите и органите на болния организъм.

[редактиране] Физикална (Физиотерапия)

Осъществява се чрез комплекс от физически методи за въздействие върху болния организъм. Основните видове физикална терапия са:

електротерапия - лечение чрез електричество:
- галванизация (електрофоретична терапия) - за въвеждане на лекарства през кожата, чрез използване на електрично поле
- УВЧ-терапия - лечение чрез ултрависокочестотно електрическо поле
мануелна - масажи, свивания, разгъвания
радиотерапия (лъчелечение) - чрез използване на лъчиста енергия:
- лазерна терапия - облъчване с лазерни лъчи, най-често за лечение на кожни болести
- рентгенотерапия - облъчване с рентегови лъчи, най-често за лечение на злокачествени тумори
- ултравиолетова терапия - облъчване с ултравиолетови лъчи, за укрепване на костната и имунната система
спортна терапия - т.нар. "медицинска физкултура", комплекс от упражнения за: коригиране на гръбначни изкривявания, раздвижване след операции и др.
ултрасонотерапия - лечение чрез ултразвук, най-често за разбиване на камъни в бъбреците и пикочния мехур
хидротерапия - лечение чрез използване на горещи и студени душове, бани и водни масажи

[редактиране] Фармакотерапия

Лечение чрез използване на лекарствени средства. Това е най-широко използваният вид лечение.

[редактиране] Антибиотикотерапия

Чрез използване на антибиотици.

[редактиране] Фитотерапия

Фитотерапията е лечение чрез използване на лечебната сила на определени растения (билки). Извършва се от дипломирани лекари, които работят в официални здравни заведения. Почти всички емпирици спекулират, че използват този метод за лечение.

[редактиране] Химиотерапия

Чрез използване на химични вещества и съединения, които са извлечени от природни източници (растения, микроорганизми, животински тъкани и органи) или са синтезирани по изкуствен път.