Бистришко бранище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бистришко бранище е един от първите резервати в България. Обявен е за резерват през 1934 година. Той се намира в първия парк на Балканския полуостров - Витоша. Бистришко бранище е обявен за резерват, когато части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителноста, която е типична за планината - вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на Юнеско - "Човек и биосфера" и е обявен за биосферен резерват. Резерватът се намира на североизточния склон на Витоша и има площ от около 1060 хектара. Той обхваща водосборните басейни на реките Бистрица и Янчевска между 1400 и 2300 м.н.в. Уникални не само в резервата, но и в целия парк са каменните реки, които представляват безразборно натрупани големи скални късове с разнообразна форма.
В момента резерватът претърпява естествена екологична катастрофа - вече почти цялата гора е мъртва след инвазията на корояда Ips Typographus, започнала след повалянето от вятъра на 60-тина хектара смърчова гора. Паразитът се е разпространил и в буферната зона и се явява заплаха за цялата смърчовата популация във Витоша.
[редактиране] Флора
Горите заемат 52% от територията на резервата, а останалото е заето от поляни с храстова или тревна растителност. Площта на резервата е сравнително малка, но той предлага голямо видово разнообразие (453 вида висши растения), като част от видовете са много редки. На територията на резервата се срещат 7 различни форми на смърча. Запазени са вековни смърчови дървета с височина над 25 метра. В резервата се намират находища на Жълт планински крем, Планинския минзухар и Златистата кандилка. Срещат се и редки в глобален аспект видове като Бялата мура и Трансилванската камбанка. Могат да се наблюдават 30 вида присъстващи в Червената книга на България: Планински божур(Витошко лале), Нарцисоцветна съсънка, Жълта тинтява и др. Установени са близо 100 вида мъхове.
На 22 Май 2001 година силна буря (смерч) поваля 620 декара смърчова гора в резервата. "... Запазването на естествения характер на екосистемите и процесите в тях, е една от основните цели на управлението на биосферните резервати. Ето защо не се предвижда почистване и извозване на падналата дървесина. В резервата се провеждат научни изследвания" - гласи финалният текст на табелата край резервата. През есента на 2003 година в близост до ветровалното петно се наблюдават няколко обособени короядни петна с размер от десетки до сто и повече метра. Вредителят е известен: Ips Typographus, който нормално съществува в екосистемата, без да е заплаха за нея, но сега се е размножил неконтролируемо в повалената от вятъра дървесина. През есента на 2004 година петната са се сляли и вече е загинала по-голямата част от гората в резервата. Говори се за стотици (600) хектари мъртва гора. В края на 2004 година вече е засегната смърчовата популация в широк радиус извън резервата. Короядни петна масово се наблюдават на запад от резервата, до хижа Алеко и хотел Морени. Изолирани петна с десетки и стотици мъртви смърчови дървета има и на километри на запад и на изток от епицентъра на епидемията в смърчовите островчета из смесените гори в по-ниските части на планината.
РИОСВ излезе с официално становище, че решението за ненамеса в процесите в резервата е било правилно . Мъртвата дървесина трябва да остане в гората, защото тя благоприятства развитието на младия подраст, който постепенно трябва да доведе до самовъзстановяване на гората. Не се споменава за допълнителни опасности, породени от процеса на гниене, които биха могли да сполетят природния парк през това време.
Във ветровалното петно се забелязват живи млади дръвчета, част от които вероятно са там още от преди смерча. Сред унищожената от корояда гора - също. Но докато те пораснат, докато поникнат още достатъчно други и докато това се случи в цялата огромна територия, унищожена от корояда, ще минат десетилетия. Вековна гора израства за повече от век, така че ще мине доста време, докато в резервата отново има вековна гора. Тя никога няма да бъде същата, но и, в известен смисъл, ще бъде, защото ще е пак естествена. Предполага се, че бял бор, мура, а може би също и бук и някои други широколистни видове, които се срещат в околностите на резервата, ще формират смесена гора на мястото на сегашната монокултурна (смърч), но естествена такава, която датирала от около две хиляди години.
Независимо от развитието на епидемията, трябва да се осигури пълноценното възстановяване на засегнатата гора и в буферната "зона с ограничено въздействие върху околната среда", каквато е 53% от планината. Това е от жизнено важно значение и за съхраняването на естествения характер на процесите в "зоната на стриктна защита" на биосферния резерват, каквато се явява "Бистришко бранище". Тъй като става дума за един от основните по значение иглолистни видове във Витоша и заради огромната площ, която е засегната и която ще загине в близко време, въпросът е от изключително екологично и научно значение не само за България. По този повод в изявлението на РИОСВ се посочва, че се планира саздаването на постоянна изследователска база в резервата, където заедно ще работят и български и чуждестранни учени.
Бедствието със смърча на Витоша още веднъж ни показва колко уязвима може да бъде природата. Това е още един повод да се замислим за неподозираните или недооценени опасности, много от които дължащи се и на човешкато влияние върху Биосферата на Земята като цяло.
[редактиране] Фауна
Две трети от видовете безгръбначни които се срещат на територията на парк Витоша са установени в резервата. От бозайниците се срещат благороден елен, елен лопатар, дива котка, белка, сърна, дива свиня, вълк и кафява мечка, които са сериозно намалели поради немалко случаи на бракониерство. Разнообразен е също и птичия свят, от който се срещат сокерица, кръсточовка, елхова скатия, червенушка, глухар, кълвач и др. От установените видове птици в парка нод 80% са защитени от българското законодателство.
Не е ясно какво се случва в момента и какво ще се случи от тук нататък с фауната на резервата, след като гората, която е жизненоважна бримка от екосистемата, е унищожена по естествен начин.
