Балкански полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно и Средиземно море. Площта му е около 550 000 км², а населението около 53 000 000 души. Най-високата му точка е връх Мусала - Рила, България.

[редактиране] История на названието Балкански полуостров

Названието Балкански полуостров е било предложено за пръв път и въведено в научен оборот от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират в тях или ги ограничават от европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтелно полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Дoминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.