Борис Йоцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Йоцов български филолог и политик

Роден:	20 февруари^* 1894 Враца, България
Починал:	1 февруари 1945 София, България

Професор Борис Иванов Йоцов е български славист и политик. Дългогодишен преподавател по литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.

[редактиране] Биография

Борис Йоцов е роден във Враца на 20 февруари (8 феруари стар стил) 1894 г. Завършва славянска филология (1913-1916 г.) и право (1918-1920 г.) в Софийския университет. Работи като гимназиален учител от 1920 до 1923 г., след което защитава докторат в Прага (1923-1925 г.), и специализира във Варшава и Виена (1926-1927 г.).

Йоцов започва работа в Софийския университет, първоначално като асистент (1926 г.), след което като доцент (1929 г.) и професор (1935 г.). През периода 1935-1944 г. завежда Катедрата по българска и славянска литература, а през 1935-1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. Става директор на Народния театър в София за периода 1936-1937 г. Проф. Борис Йоцов е дописен член на Българската академия на науките и на Славянския институт в Прага.

През 1940-1942 г. Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народното просвещение, след което става и министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов (1942-1944 г.). Осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. С Решение №172/26 август 1998 г. на Върховния съд присъдата е отменена.

[редактиране] Библиография

Професор Йоцов е автор на многобройни изследвания върху Българското възраждане, новата и най-новата българска литература, славянските литератури, връзките между България и славянския свят. Автор е на книгите: