Славянска филология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Славянската филология (славянознанието, славистиката) е наука, изучаваща славянските езици, литератури и фолклор (по-тесен смисъл на понятието), а също така и историята, археологията, етнографията, митологията и историята на културата на славянските народи (по-широк смисъл).

[редактиране] История на славистиката

Славянската филология е създадена като наука в края на 18 и началото на 19 век, но още през 16 и 17 век има отделни трудове в тази насока. Макар че понастоящем славистиката е комплексна наука, в началото си тя се занимава предимно със старобългарския език, наричан от някои учени старославянски език.

Като предпоставки за появата на славянската филология като наука се считат духовният подем на славянските народи, национално-освободителното движение сред южните и западните славяни, романтизмът, както и постепенното натрупване на сведения и появата на научни трудове за славянската литература, езици и култура.

Основоположниците на славянската филология са:

[редактиране] Йозеф Добровски

За водеща фигура сред основоположниците на славистиката се счита Йозеф Добровски, който през 1821 г. издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие „Студия върху стария диалект на славянския език“ (Institutiones linguae slavici dialecti veteris).

[редактиране] Александър Востоков

Втора по значимост фигура сред основоположниците на славянската филология е Александър Востоков, който поставя сравнително-историческия метод в основата на своите изследвания. Той пръв обосновава научно твърденията, че юсовете в старобългарски са назални гласни. През 1820 г. издава „Разсъждения за славянския език“ (Рассуждения о славянском языке).

[редактиране] Павел Йозеф Шафарик

Павел Йозеф Шафарик, дядо на Константин Иречек, е един от най-изтъкнатите основоположници на славистиката. Неговите трудове „История на славянските езици и литератури по всички наречия“ (1826) (Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten), „Върху произхода на славяните“ (1828) (Über die Abkunft der Slawen) и „Славянски старини“ (1836–1837) (Slovanské starožitnosti) го правят пряк продължител на делото на Добровски. С труда си „Славянски народопис“ (1848) (Slovanský národopis) поставя началото на славянската историческа етнография.

[редактиране] Франц Миклошич

Франц Миклошич пръв съставя пълен старобългарски речник: „Речник на стария диалект на славянския език“ (1850, 1862–1865) (Lexicon linguae slovenicae veteris dialecti), а с труда си „Сравнителна граматика на славянските езици“ (1852–1875) (Vergleichende Grammatik der slaw. Sprachen) става основоположник на сравнителното славянско езикознание.

[редактиране] Ватрослав Ягич

През 1906 г. Ватрослав Ягич издава своя труд „История на славянската филология“ (История славянской филологии), в който изтъква, че славянската филология е наука за целокупния културен живот на славянството, че тя разглежда историята на славянските народи, техния фолклор, дори правните, обществените и религиозните възгледи на славяните.

След като през 1911 г. на схващанията на Ягич се противопоставя руският славист Григорий Илински, който ограничава славянската филология до славянско езикознание и литературознание, през 1921 г. Ягич издава нов труд, „Минало и бъдеще на славянската наука“ (Prošlost i budućnost slavenske nauke), в който доразвива становището си за славянската филология.

[редактиране] Милош Вайнгард

През 1924 г. Милош Вайнгарт, ректор на Карловия университет в Прага (1925–1926), отпечатва статия в известното списание „Славия“, в която изтъква, че сравнително-историческият метод е в основата на славянската филология. Той поддържа тезата, че при славистичните изследвания трябва да се имат пред вид взаимоотношенията и общите черти.

[редактиране] Научни дисциплини в славистиката

Съвременното понятие славистика включва:

славянско езикознание
- сравнително-историческа граматика на славянските езици или сравнително славянско езикознание
- изучаване на старобългарски език, редакциите на старобългарския език и старите славянски езици
- изучаване на съвременните славянски езици
сравнително славянско литературознание
славянската етнография, славянски фолклор и славянска митология
история на славянските народи
генеалогия на славяните
взаимоотношения между славянските народи и др.