Буве

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Местоположение на о. Буве

Буве (на френски Bouvet; на норвежки Bouvetøya) е малък необитаем остров в южната част на Атлантическия океан, владение на Норвегия. Площта му е 59 km² Разположен е при пресичането на гребените на Южноатлантическия и Африканско-Антарктическия хребет. Това е един от най-откъснатите острови в света, отдалечен на около 2 400 km югозападно от нос Добра Надежда и на около 1 600 km северно от Антарктида.

[редактиране] История

Остров Буве е открит на 1 януари 1739 г. от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие, под чието командване плават фрегатите „Aigle“ и „Marie“. Бенджамин Морел е първият, който стъпва на острова. През декември 1822 г. ловците от поверения му тюленоловен кораб „Wasp“ успяват да убият на Буве значително количество тюлени. На 10 декември 1825 г. островът е посетен от корабите „Sprightly“ и „Lively“, ръководени от капитан Норис, който обявява острова за собственост на Британската корона и му дава името Ливърпул.

Остров Буве е открит повторно през 1898 от германска експедиция, а норвежките полярни експедиции през 20-те години го обявяват за норвежко владение. С декрет на норвежкия крал на 23 януари 1928 г. Буве става норвежка територия под името Bouvetøya, което е официалното му име и до днес.

На 22 септември 1979 г. във водите на Индийския океан между островите Буве и Марион е извършен ядрен взрив. Експлозията е засечена от сателита Vela 6911. Така и не става ясно кой е отговорен за провеждането на атомния тест.

[редактиране] География

Остров Буве (Снимка на NASA)

Остров Буве е разположен на 54° 26' южна ширина и 3° 24' източна дължина. Площта му е 59 km², дължината му е приблизително 10 km, ширината - 7 km, а дължината на бреговата му линия - 29,6 km. Най-високата точка на острова е връх Олав, висок 935 m.

В централната част на Буве се намира запълненият с лед кратер на изгасналия вулкан Вилхелм II. Около 93% от територията на Буве е покрита от ледници. Най-големите са глетчера Посадовски на северното крайбрежие и глетчера Кристенсен на южното.

Крайбрежието на Буве се характеризира със стръмни, високи до 500 m отвесни стени. Навигацията в близост до острова е силно затруднена поради непълното картиране на плитчините и многобройните рифови участъци в крайбрежните води.

[редактиране] Климат

Буве има морски антарктически климат. Хубавото време е извънредно рядко явление, а средната годишна температура е –1,5°C. Температурата на морската вода е близка до замръзването през цялата година, а крайбрежието често е сковано от лед или задръстено от айсберги. Като правило за Буве целогодишно са характерни ниската облачност и гъстите мъгли.

[редактиране] Флора и фауна

Растителността на Буве е изключително оскъдна. Освен няколко вида лишеи и мъхове, на острова висши растения не се срещат. Мъховете са по-ограничена група, защото разпространението им зависи от влажността. Ето защо най-приспособените към студения и сух климат на Буве са лишеите.

Каменистото крайбрежие на острова е обиталище на тюлени, а по участъците, свободни от лед, гнездят многочислени колонии от морски птици. Там е съсредоточена и оскъдната растителност на острова, в която живеят някои насекоми и кърлежи. Колонията от неколкостотин пингвини Адели на Буве е най-северната от техния ареал на разпространение. През 1981 г. на острова са преброени общо над 100 хил. пингвини рокхопър и над 10 хил. пингвина папуа.

Още през 1935 г. всички видове тюлени на острова са обявени за защитени и всякаква тюленоловна дейност е прекратена. През 1971 г. норвежкото правителство обявява острова за природен резерват.