Вакарел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вакарел е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област.

Вакарел

Данни
Област:	Софийска
Община:	Ихтиман
Население:	2 015 (13/09/2005)
Надм. височина:	800 м
Пощ. код:	2060
Тел. код:	07143
Геогр. положение:	42° 33' сев. ш. 23° 43' изт. д.
МПС код:	`СО`
Кмет или наместник
Кирил Христов

[редактиране] География

Село Вакарел се намира в Ихтиманския дял на Средна гора, на 25 км от столицата София. Селото в важен транспортен възел на железопътна линия София-Пловдив и отклонението за Мина Чукурово и на автомагистрала "Тракия". Надморското равнище при гара Вакарел е 825 м.

Вакарел е разположен на висока седловина в Средна гора, с южно изложение. Има изглед към планините - Рила, Родопи, Витоша, Стара планина и Средна гора.

Според местна легенда името на селото води от една случка от турско време. По тези места минал керван, турците карали голямо стадо с крави и загубили част от тях, тръгнали да ги търсят и викали "вака, вака", което на турски означавало крава. От там останало и името - Вакарел.

[редактиране] Културни и природни забележителности

На 2 км. южно от село Вакарел се намира Вакарелския манастир "Св. Петка". Манастирът е сравнително нов. Основан е през 20 век, а сега е периодично действащ. Бил е женски манастир. Храмовият му празник се чества на 14 октомври.

"Св. Петка" представлява комплекс от църква и жилищна сграда. Църквата е еднокорабна, едноабсидна сграда. Манастирът е част от Ихтиманската духовна околия.

[редактиране] Личности

проф. Трендафил Атанасов Митев - историк - завършил с отличие Великотърновски университет, в момента преподавател по политология в УНСС, автор на много историчрески публикации, има издадени книги, една от тях е за полк. Владимир Вазов, брат на писателя Иван Вазов.

Стоян Кръстов Ватралски – първият българин, завършил Харвард

Роден на 7 Март, 1860 г. в семейството на Кръстьо и Ружа Ватралски, които били бедни овчари от Вакарел, Ватралски започва своя поход в търсене на знание от ранна възраст. Самият той казва, че в селото му нямало училище и затова отишъл в близкия Самоков, където за две години завършил Самоковското градско училище. Там го заварило и Априлското Въстание. През Юни 1892, в едно ранно неделно утро Ватралски пристигнал в Кеймбридж, Масачусетс и за първи път в живота си влязъл в “Двора” на Харвардския Университет, за да стане първият Българин, завършил Харвард. В Америка се връща само веднъж за 30-годишнината от дипломирането си в Харвард. През ранните си години в България Ватралски основава Българо-Американското дружество, а също е и председател на Българския Национален Y.M.C.A., и член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. Той продължил работата си като поет и писател, наред с църковната си дейност като протестантски проповедник. Публикациите му са многобройни. Човекът, Сказки, Речи, Есета (1933), Преведени Работи, Бистра Водица и Пъстра Сбирка (1934) са само някои от известните заглавията. Превел е и голяма част от Евангелските химни, много от които се пеят и днес. Творчеството и кариерата на Ватралски били високо патриотични. Политическата му насоченост била радикална, но въпреки че често бил молен да заеме политически постове, той не проявил голям интерес. Многобройните си познанства със световни политически фигури Ватралски ползвал като възможност да популяризира родината си. Например, братята Чарлз и Ноел Бъкстон му помогнали да пътува за Великобритания по време на Балканската Война (1912-1913), където говорил и писал в защита на България. Въпреки известността си като книжовник и родолюбец, Ватралски живял живот на скромност и отшелничество в имението си в Красно Село.