Васко Кръпката

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Георгиев български музикант - блусар

Роден:	6 юни 1959 София , България

Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, китарист-блусар и певец, е фронтмен на софийската рокгрупа Подуене блус бенд.

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!

Роден в София на 6.VІ.1959 г. Шофьор и автомеханик по професия. Музикант по душа. Самоук. Свири на барабани, хармоника, китара. Автор и певец на блус парчета.

През 80-те години свири на барабани в различни поп-рокгрупи - Паралел 42, Старт и други. В края на комунистическия режим създава своя група - Подуене Блус Бенд. Пише и изпълнява песни, които тоталитарната цензура не би допуснала - "Бюрократ", "Слънчев бряг блус", "Комунизмът си отива" и пр. Възторжен привърженик на промяната на България от диктатура към демокрация участвува с китарата си и с ПББ на всички митинги, барикади и други прояви на демократичната опозиция. В тези паметни години за България Васко Кръпката написва и изпълнява песни, които неподправено изразяват порива за свобода на цели поколения и това го превръща в един от символите на промяната. Същевременно прокарва свой стил и "блус пътека" в България като създател на първата сериозна блусформация. Привлича добри музиканти и получава необикновена смес от искреност, хипарски непукизъм, остър език и сериозни аранжименти и инструментални импровизации. Така ПББ се превръща в най-добрата българска блусрокформация за следкомунистическите времена.

Следват известността и успехите на Васко Кръпката и ПББ и безкрайните турнета из България и в чужбина - по всички възможни и невъзможни места, където може и не може да се свири: от Затвора в Бухово до зала 1 на НДК, от покрива на площад "Гарибалди" до мазето на театър "La Strada", от барикадите в Дупница до концерта по посрещането на Бил Клинтън в София, от акустични концерти за болни деца и домове за сираци до шумни рокерски събори, от малкия клуб Еddy's до Super Blues Festival Bucurest 95' с хедлайнер John Mayall, където ПББ свирят З пъти на бис пред 5000 души, от покрива на движещ се автобус на "Фестивала на Таратайката" в Пловдив до Rothmans Blues Fest Бургас 99 с хедлайнери The Blues Brothers Band, от Бирфест София до бирарията на Haineken в Amsterdam, от училището за дипломати в Bonn до затвора в Köln, oт Jazzgalerie Bonn до Jazz Нouse Kansas city, от подуенското мазе до Buddy Guy's Legends Chicago... и пр...

Непокорен, плуващ срещу течението Васко Кръпката се превърна в една от най-спорните личности на Нова България, за него можеш да прочетеш, че е "символ на демокрацията", така и че е "обикновен имитатор" или че е "разчупил нормите на деградиралата инертна българска песен, прокарвайки път на искреността в текста и блуссхемата, така и че е "кандидат за най-глупав текст", или "мъдрите послания на песните от новия албум на ПББ дават надежда, сили за живот и порив за свобода" така и "ефирът замириса на скара и бира от разни напъни на някакви кучета от крайните квартали", или "събуждането на поколения българи за смелата мечта за Нова България, поела пътя на присъединяване към Свободния свят е немислимо без трубадура на демокрацията Васко Кръпката, както и "...недопустимо е една майка да си легне спокойно и да спи като знае, че 12-годишната й дъщеря е някъде и слуша необузданите песни на Васко Кръпката..." и пр...

Няма как, щом нещо е сторено, винаги е съпроводено с оценки. Равносметката за един автор и музикант е създаденото. Само проверката на времето може да реши каквото има да се решава. Ясно е едно - Васко Кръпката разчупва нормите и прави музика, за която единственият съдник са онези, които са я чули...