Подуене блус бенд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Подуене блус бенд е група, създадена през есента на 1989 в София от Васил Георгиев – Кръпката, базирана върху ритъм енд блус музиката. Името често се изписва като акроним - ПББ.

Името ѝ идва от родния на Васко софийски квартал – Подуене. Групата постига изключителна популярност, благодарение на зараждащия се в началото на 90-те клубен музикален живот в България и концертите–митинги, съпътващи промените в страната. Песните „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“ и „Нека бъде светлина“ са едни от химните на новото време. Първи самостоятелен концерт „Подуене блус бенд“ осъществява през месец януари 1991 г. в зала „Христо Ботев“ (София). Едни от най-престижните участия на групата са преди концерта на Алвин Лий в Летния театър в София през 1993 г. и в „Букурещ блус фест“ през 1995, заедно с Джон Мейъл. „Подуене блус бенд“ редовно участва в джаз и блус фестивалите на София мюзик ентърпрайсиз. С групата дебютира самобитният блус певец Камен Кацата, който остава като редовен гост при всички нейни изяви. Представянията на „ПББ“ са наситени с много хумор, жизненост и настроение благодарение на Васко Кръпката, който освен композитор, е и автор на текстовете. В „Подуене блус бенд“ традиционно свирят едни от най-добрите джаз и рок музиканти – пианистът Васил Пармаков, Веселин Веселинов - Еко – бас, Светослав Колев – Цвъри – китара, Божидар Тренков – барабани.

[редактиране] Албуми

• Комунизмът си отива (1990)
• Кучето на крайния квартал (1992)
• Страхът на гаргите – Камен Кацата
• ПББ и приятели (1992)
• Нека бъде светлина (1994)
• От Мисисипи до Перловец (1995)
• Има бира (1996)
• Ден след ден (1997)
• Live in La Strada (1998)