Вела Благоева
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вела Благоева (истинско име - Виктория Атанасова Живкова) е българска писателка, публицистка, учителка и политик социалист. Съпруга на Димитър Благоев.
| Вела Благоева българска социалистка |
|
| Родена: | 29 септември 1858 Търново, днес България |
|---|---|
| Починала: | 21 юли 1921 София, България |
[редактиране] Биография
Вела Благоева се смята за основателка на женското социалистическо движение в България.
Преди Освобождението учи в Търново, Габрово и Русе. По време на турското владичество работи като учителка във Варна, Берковица и Цариград.
След 3 март 1878 завършва педагогическо училище в Петербург (1878-1881), както и престижните в Русия висши Бестужевски курсове (1882-1884). Учителства в Битоля, Одрин, Тулча, Шумен, Търново, Пловдив. Преследвана и многократно уволнявана заради убежденията си.
Участва в издаването на списание "Съвременний показател" заедно с Димитър Благоев през 1885, когато и се сближава с него.
[редактиране] Творческа дейност
Работи като редактор на списанията "Женски труд" и "Дело" - и двете със социалистическа насоченост.
Пише литературни произведения: "Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век" (1894), "Процес" (1898), "След бурята" (1904) "Две повести из народния живот на българите" (1904).
Автор е и на педагогическия труд "Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища" (1892).
