Велики Преслав
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велики Преслав е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до град Шумен. Градът е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. До 1878 година името на селището е Ески Стамболук. Град е от 1883 година.
| Велики Преслав | |
|---|---|
 43° 10' N, 26° 49' E |
|
| Данни | |
| Област: | Шумен |
| Население: | 10 064 |
| Надм. височина: | 92 м |
| Пощ. код: | 9850 |
| Тел. код: | 0538 |
| МПС код: | Н |
| Кмет | |
| Рачо Кожухаров | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] История
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През 11-12 в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на 9 век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Княз/цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен 3 км от от старата столица Плиска. Той го превърнал в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозаики, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма. Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.
[редактиране] Личности
- княз/цар Симеон I (893-927)
- цар Петър I (927-969)
- цар Борис II (969-971)
- колективно наместничество на комитопулите (971-978)
- цар Роман (978-991)
- цар Самуил (997-1014)
- цар Гаврил-Радомир (1014-1015)
- цар Иван-Владислав (1015-1018)
- княз Пресиян II 1018
- цар Петър II Делян (1040-1041)
- цар Петър III (1072)
[редактиране] Културни и природни забележителности
Велики Преслав е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Национален историко-археологически резерват “Велики Преслав”, лятно работно време: 8.00-18.00 ч.; зимно работно време: 8.00-17.00 ч.; има печат.
