Борис II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис II български цар

Роден:	ок. 929
Починал:	976

Цар Борис II е монарх, управлявал България от 970 до 971 г. Той е първороден син от брака на цар Петър I и царица Мария (Ирина).

Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 970 г., след смъртта на цар Петър, се връщат в България.

Борис II става цар на българите в една много сложна обстановка. От север нахлували русите, които превзели Преслав (а в последствие и Пловдив) след което Светослав се отправил към юго-източна Тракия. Междувременно през 969г Никифор II Фока бил убит и на престола се възкачил Йоан Цимисхий. Новияр император опитал да се помири със княза, но той отхвърли предложението. Борис който формално все още управлявал страната (всъщност управлението било поето от руският гарнизон в Преслав) изпратил на русите няколко военни отряда за битката срещу Византия. Светослав получил подкрепления и от другите си съюзници (унгарци и печенеги) и преминал Стара планина с 38 000-на армия. През лятото на 970г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люле Бургас при Одрин) войските му били разбити от Йоан Цимисхий. Така Светослав бил принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина.през пролетта на 971г. и се насочил към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзел българската столица (5 април 971г). Първоначално той се отнасял към Борис с подобаващото уважение и заявил, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това походът му се насочил към Дръстър, където се укрепили последните части от руската армия. След като обсадата се затегнала Светослав се съгласил да се оттегли, без никакви претенции към балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий наредил да се ограбят борисовите съкровищници, а стената на Велики Преслав да се поправи, след което градът бил наречен Йоанопол (в чест на новия владетел). Императорът отвел Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички наредил на Борис да свали символите на властта. Унижението било пълно след като Йоан Цимисхий дал на Борис титула магистър, какъвто носят повечето висши чиновници в империята. След този акт византийският император считал българската територия за свое владение. Освен северна България и Тракия под византийска власт били поставени някои юго-западни части от българската държава, до Беломорието. Западните и юго-западните български територии останали свободни. Още в началото на управлението на Борис II те преминали под управлението на комит Никола и синовете му – Давид, Мойсей, Арон и Самуил (наречени от византийските хронисти комитопули). През 971г Никола вече не бил между живите и властта преминала в ръцете на синовете му, които имали кръвна връзка с царския род. Те установили в земите си една форма на управление типична за Римската империя – тетрархията.

През 976 г. с брат си Роман избягват от Византия и, според легендата, на границата Борис е убит по грешка от българската гранична стража. През 971-976 г. управлението на България е поето от сина на комит Никола — Самуил. През 977 г. той признава за цар на българите Роман, но фактическото управление остава в негови ръце до смъртта на Роман през 996 г.