Версайски дворец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версайският дворец (наричан накратко Версай) е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в градчето Версай във Франция.
Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен на югозапад от Париж, тясно свързан с живота и владичеството на Луи XIV — краля Слънце. Построяване назначава самият крал през 1661 г. с главен архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-стар малък дворец. Работата му се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.
Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г. , при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.
След построяването му кралят Слънце сменя седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването й.
През 19-20 век век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.
Версай отдавна се е наложил като съвършенната „монархическа обител”. Той е най-яркият символ на една отхвърлена , но неизменно очароваща обществена система, присъща на най-знаменития крал в историята – ЛУИ XIV. Паметни остават простите слова, изречени от Фридрих Вилхелм I в мига, в който узнава за кончината на стария суверен: „Господа, Кралят е мъртъв.” Неволната почит, отдадена от пруския владетел, е побрала същноста на човек, наметнал кралското достойнство като свещенно одаяние, което никога не ще свали. Великолепното и смайващо одаяние на Кралят Слънце – това е Версай. Всичко започва от нещо съвсем дребно. Още от дете Луи XIII оценява тази обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с ветрена мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодн местност напоявана от потоците откъм платото Сатори, осеяна с храсталаци дървета и блата. Тя обаче имала предимството, че граничи с гъсти гори и по тази причина е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павильон, който ще се уголемява и след 1630 г. ще се превърне в малък замък, където кралят идва да търси покой и усамотение. Младият Луи XIV открива Версай като един вид добавка към Сен Жермен. Стремежът да укрепи едноличната си власт свързва и избора на местата, където ще устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младият крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи – оформена е оста изток-запад в преспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на подгизналите зловонни земи. Склупторните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър. До момента суверенът почти не променил замъкът. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра – единствено достоен да го възславя, но Луи XIV отправя нов поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимоста и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 година. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата. Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 това е факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата на министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на Луи ХIV Лебeдов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макета на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара е забележителен с множеството си фонтани, със склупторните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.
След смъртта на Луи ХIV през 1715 година наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с приказна акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. За съжаление използвали я само в изключителни случаи, защото се осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея -съкрушителен лукс за държавната хазна. Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай се минава през Залата на мира или Залата на войната. Във Версайският дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.
