Георги Белев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Белев български певец
Роден:	13 април 1908 Цариброд, дн. Сърбия
Починал:	16 февруари 1966 София, България

Георги Белев е именит български оперен певец от близкото минало.

[редактиране] Биография

Роден е на 13 април 1908 година в Цариброд, сега (Димитровград) в Сърбия. След края на Първата световна война и анексирането на Западните покрайнини от Югославия, семйството му се премества в София. След завьршване на гимназия, следва в полувисшето ж.п. училище. След завършване на следването си, работи в железниците. Притежаващ великолепен глас на драматичен тенор, през 1934 година започва да взима частни уроци при известния български баритон Събчо Събев. През 1937 година пее в Кооперативния театьр, а неговият дебют в Софийската опера започва от 1938 година с Алфред от „Травиата“. През периода 1938-1942 година изпълнява теноровите партии в Софийската опера в ролите на Каварадоси, Дон Хосе, Флорестан от „Фиделио“ (1941), Валтер от „Танхойзер“ (1942) и мн. други

През периода от 1942-1944 година благодарение на стипендията отпусната му от тогавашния Директор на Железниците Борис Колчев той учи в Залцбург при известния вокален педагог маестро Мурати, при който по негов сьвет и с негова помощ учи и неговият добър колега и приятел Борис Христов. Едновременно с учението си Георги Белев пее и в Залцбурската опера.

При една постановка на Вагнеровата опера „Валкюра“, поради заболяване на теноровия изпълнител, именития германски диригент Клемент Краус извиква младият тенор в Мюнхен. Въпреки това, неговата пьрва изява в елитната Мюнхенска опера става в ролята на Каварадоси от „Тоска“ с участието и на г-жа Урзсулин, сьпруга на Клемент Краус, като Тоска и баритона Ханс Хотар, в ролята на Скарпиа. Притежаващ изключителен глас на драматичен тенор, Георги Белев става редовен член на Мюнхенската опера и скоро е назначен за нейн пьрви тенор, при наличието на 13 тенора в елитната опера. Изявява се и по оперните сцени на Германия и анексираната по това време Австрия. Незабравимо ще остане и неговото изпьлнение в ролята на Манрико от „Трубадур“ под диригентството на фон Цилингер. Изявява се и в ролите на Де Грио от „Манон“, Рудолф от „Бохеми“ и много други. Той е и пьрвият български певец пял на Залцбурските музикални тьржества.

Преди влизането на Съветските войски в България, Георги Белев се врьща при своето семейство. Тук той отново е назначен за солист в Софийската опера и отново е удостоен с званието първи тенор на Софийската народна опера.

През периода 1942-1954 година изпълнява с голям успех главните тенорови роли като Радамес от „Аида“, Манрико от „Трубадур“, Каварадоси от „Тоска“, Дон Хозе от „Кармен“, Канио от „Палячо“ на Руджеро Леонкавало, Алфред от „Травиата“, Самозванеца от „Борис Годунов“,Собинин от "Живот за Царя" Герман от „Дама Пика“ и много други.

Композиторът Любомир Пипков написва операта „Момчил“, като теноровата партия е съобразена изцяло с големите гласови вьзможности на драматичния тенор. През 1954 година, подготвяйки репетициите си за ролята на Отело от едноименната опера, партия, която великолепно би прилягала на драматичния глас на Георги Белев, той бива интерниран в Стара Загора и участва в нейния сьстав от 1954-1956 година.

По време на творческия си път Георги Белев пее в Полша, Чехословакия, Югославия, Румъния и др. При своите многократни участие в Румъния, оперният певец е удостоен с най-пристижната награда на страната - орден Кавалер I степен.

След самоволното напускане на Старозагорската опера, той остава години без работа и подложен на унижения от тогавашната власт. Съществува забрана дори да се споменава името му. При честването на 50-годишнината на Софийската опера името на нейния първи тенор дори не е споменано. По нареждане на тогавашната власт почти всички радиозаписи са унищожени. Единствените записи, направени от драматичния тенор, които за запазени и до днес, са два записа от „Валкюра“ и Нюрнбергските майстори певци и запис на негови изпьлнения в Софийската опера в ролята му на Манрико от „Трубадур“.Наскоро бяха открити няколко великолепни записа на Георги Белев в архива на Руското радио, включващи както изпьлнение на Валтер от "Валкюра",така и бьлгарски народни песни и италиански канцонети от Тости.Един любопитен факт на който се натькнах ,изследвайки творческият пьт на Белев е в сайта "Звезди на Бьлгарската опера" .В творческия портрет на неговите добри колежки Катя Спиридонова и Радка Конфорти фигурира по едно изпьлнение на операта "Трубадур" в което изпьлнителите на Манрико и Азучена са представени от Тодор Мазаров и Надя Афеян.Самото изпьлнение на операта е представено като "неизвестно".По моя преценка това е един от малкото запазени записа на Георги Белев,предполагам направено умишлено, в които ролята на Манрико се изпьлнява от Белев , а като Азучена се вьплощава друга именита певица от близкото минало Илка Попова.Основание за това ми дава не само различните гласовите характеристики на двамата именити бьлгарски тенори и мецосопрани ,но и факта ,че Тодор Мазаров като дьлгогодишен солист на Виенската опера ,едва ли би изпьлнил партията на Манрико на бьлгарски език,нещо задьлжително за изпьлненията на всички опери в периода до 1955-6 год.Сьс сигурност по това време Мазаров не е гастролирал в Бьлгария.Отнасям това изпьлнение кьм периода 1952-1954 год. Единственният музикален критик , който има смелоста преди 10 Ноември да публикува рецензия за именитият оперен певец бе Проф. Константин Карапетров. Георги Белев умира на 16 февруари 1966 година.