Кармен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Кармен (Carmen, 1875) е френска опера от Жорж Бизе. Либретото е написано от Анри Меляк и Людовик Алеви и се основава на новелата на Проспер Мериме (1846).
Премиерата е на 3 март 1875 в парижката „Опера Комик“. Отначало е смятана за провал и е набедена, че е „неморална“ и „повърхностна“. Днес обаче „Кармен“ е една от най-известните и често играни опери.
През 1915 режисьорът Сесил де Мил прави 59-минутен ням филм по сюжета на операта. В САЩ става популярна афро-американската версия „Кармен Джоунс“. През 1983 Жан-Люк Годар прави друга филмова версия, която се казва Prénom: Carmen. MTV също имат свой вариант по темата.
Едни от най-известните теми от операта са 'Quand je vous aimerai?', 'Je suis Escamillo, Torero de Grenade' и 'Qu'avez-vous fait de la Carmencita?'.
Още преди да завърши операта си „Красавицата от Перт”, Бизе съзира в нея някои недостатъци. „Това е ефектна пиеса – пише той по време на създаването й, - но в нея няма обрисувани характери”. Окъдният успех, с който „Красавицата” бива посрещната, го огорчава, но съвсем не намалява страстта на Бизе да твори. „Аз ще преодолея кризата” – обелязва сам той. Настаналите по време на френско – пруската война тежки времена за Франция вдъхновяват композитора за няколко произведения с патриотична тематика, между които патриотичната поема „Отечество”. Въпреки очевидните си качества, „Джамиле” също бива приета не особено възторжено. Фактически първият успех на Бизе пред публиката е музиката към „Арлезианката” на Алфонс Доде, написването на която му е било възложено от директора на Театр лирик Карвайо. През 1874 Бизе, оглеждайки се за сюжет за нова опера, се спира на нашумялата новела на френския писател Проспер Мериме „Кармен”, написана през 1845 г. Със създаването на либретото се нагърбват двамата опитни литератори Анри Мейяк и Людовик Алеви, автори на много от текстовете на Офенбаховите оперети, включая тези на „Хубавата Елена”, „Парижки живот”, „Перикола” и др. Либретото, написано напълно по каноните на театралната драматургия, представлява прекрасна основа за оперно произведение. Много неща от новелата на Мериме са съществено изменени, особено характеристиките двете главни действащи лица. Хозе – суровият и по своему романтичен герой, на чиято съвест тежат дори престъпления, тук е представен като честен селски младеж, който колкото и да опитва, не съумява да се вслуша в гласа на разума и да се противопостави на пагубната си страст. Отрицателните черти, които Кармен носи в новелата на Мериме, са премахнати от либретистите; в операта нейният образ е въплъщение на женската красота и любов, на страстта и свободолюбивия дух. Второстепенният в новелата герой Ескамилио тук е представен като контрастен на Дон Хозе героичен образ. В сравнение с литературния първоизточник допълнително разгърнат е също и образът на Микаела, като е противопоставен на Кармен. Мейяк и Алеви са добавили и нови сцени, които дават възможност за пресъздаване на различни страни от живота – романтично обагрените фигури на циганите и контрабандистите, напрегнатата и величествена атмосфера на коридата и т.н.
Операта „Кармен” е поставена за пръв път на 3 март 1875, една година след написването си, на сцената на парижката Опера Комик. Премиерата претърпява провал. Впрочем на генералната репетиция в залата присъстват много музиканти и критици, които още тогава се изказват не особено ласкаво за произведението. Композиторът Ернест Гиро разказва, че цялата нощ след злополучната премиера, чак до разсъмване Бизе броди в мълчаливо отчаяние по спящите парижки улици, мъчително преживявайки неуспеха си.
Рецензиите са безмилостни. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!”, отбелязва критиката за „Кармен”. Бизе е обвинен в безнравственост. Едни го упрекват във „вагнерианство” (!), други – „в отсъствие на мелодия”, или в „недостъпност за публиката” (!); „Каква правдивост! – пишат пък някои. - какъв скандал!”И така буржоазният морал, невъзмутим пред съблазнителната цепка на роклята на хубавата Елена или от шеметните канкани в Офенбаховите оперети, в случая с „Кармен” възприема позата на оскърбено целомъдрие.
Неведоми са причините, поради които светския бохемски Париж на Третата република се обявява в защита на лицемерния морал, достоен за една гувернантка. Всъщност онова, което френската буржоазия не може да прости на Бизе, е че той дръзва за пръв път да извади на оперна сцена не шаблонните рицари и принцеси, а истинските, живите хора от третото съсловие – работничка в тютюнева фабрика, обикновен войник, селянка, контрабандисти; цигани.
Само година по-късно, на 6 февруари 1876 г., операта е свалена от сцената. По това време авторът вече не е между живите. Той умира на 2 юни 1875 г., три месеца след премиерата на „Кармен”, ненавършил 37 години!...
На 23 октомври 1875 г. обаче Бизе е реабилитиран - „Кармен” е поставена във Виена и пожънва феноменален успех. Оттогава до ден днешен тя неизменно присъства на всички световни оперни сцени.
В едно свое писмо от 18 юли 1880 Чайковски пише: „Готов съм да се закълна, че след десет години „Кармен” ще бъде считана за абсолютен шедьовър, едва ли не за най-изтъкнатото лирико – драматично произведение на нашата епоха.” Приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро, с когото заедно са учили в Италия, прави нова редакция на „Кармен”. Той заменя говорните диалози с речитативи и вмъква балетната музика в последното действие на операта, като използва мотиви от различни произведения на Бизе. В този си вид „Кармен” бива играна отново в Париж през 1883 г. – така само пет години след полупровалилата се премиера думите на Чайковски се оказват наистина пророчески – триумфът на операта е абсолютен. Световната слава на произведението нараства с всяка изминала година. Нито една друга опера, с изключение може би единствено на „Риголето”, не може да се сравнява с „Кармен” по популярност. ( По сюжета на „Кармен” са заснети филми на около петдесет режисьори: Сесил ди Мил, Любич, Фейдер, Кристиан – Жак, Ото Преминджър. Но „Кармен” никога не е триумфирала така, както през 1983 година, когато Франческо Рози филмира операта с Джулия Мигенес и Пласидо Доминго в главните роли. Карлос Саура прави филм по едноименния балет на Антонио Гадес; Жан – Люк Годар е автор на филма „Име: Кармен”. Питър Брук прави нова редакция и постановка в „Буф дю Нор”, която по-късно филмира в три версии, с трите състава, които са я представяли.)
Удивителен е мащабът на въздействие на „Кармен” – това произведение в еднаква степен завладява и професионалния музикант, и обикновения слушател и остава винаги като творба, в която се преплитат потресаващият психологически реализъм на музиката, драматичната сила на сценичното действие с гениалната лаконичност на изразните средства. Неслучайно Чайковски, който презира позьорството, изкуствената усложненост и бутафорния шум в оперите, е видял в „Кармен” идеала за музикална драма.
