Главан (Област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Главан, вижте Главан (Област Силистра).

Главан е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, Област Стара Загора.

Главан (Област Стара Загора)

Данни
Област:	Стара Загора
Община:	Гълъбово
Население:	1 243 (13/09/2005)
Надм. височина:	388 м
Пощ. код:	6295
Тел. код:	04155
Геогр. положение:	42° 4' сев. ш. 26° 6' изт. д.
МПС код:	`СТ`
Кмет или наместник
Диана Мутафчийска (БЗНС)

[редактиране] География

Село Главан е разположено в подножието на северозападните склонове на планината Сакар. Непосредствено над селото минава пътят Харманли - Тополовград, като на разклон „Голямата звезда“ прави връзка с няколко второкласни и третокласни пътища с локално значение. През селото минава шосето Харманли-Гълъбово.

[редактиране] История

Село Главан има древна история. За селото се споменава в османски данъчни регистри от 14-15 век. В близост до него се е намирал кръстопътят на древните пътиша Виа Понтика и Виа Милитарис, като за тяхната охрана са били построени 2 стражеви крепости, по-запазената от които е Балзена.

Тази крепост отстои на 3-4 км от стария римски военен път. "Балзена" е била с двойни стени дебели около три метра. От изток на запад стените са тройни с кули и бойници. По времето, когато селяните започнали да строят къщи от камък стените на крепостта били постепенно разрушаване, за набавяне с камъни. Към 1920г. археологически екип от София установява, че стените на крепостта се издигат на височина към три метра. През средновековието крепостта е имала ключово значение и покрай нея възникват няколко малки селища. Едно от тях се е намирало на територията на днешните местности: "Бекчийницата" и "Трацов Кладенец". Двете местности се намират на около километър западно от селото. Останки от древни селища са открити в местностите" "Циганското дърво", "Читашки юрт", "Могилите", "Чешката река".

В близост до селото са открити останки от тракийски град, наречен „Гласин“, впоследствие и „Главин“, от където произлиза и името на селото. Към 16-ти век в източния край на селото, на около 2 км югоизточно от гробищата на Войводово възниква селище, което в турските регистри фигурира под името "Юзелан". По много спомени на стари хора и по предания от техни прароднини селото е било тормозено често от турците. По време на кърджалийте е било опожарявано.^{[източник?]}

В западния край на днешното село са съществували през различен период от време две селища. Едното от тях се е намирало в днешната местност "Лозята", а другото в местността "Читашки юрт". Ако може да се съди по името на втората местност селището там е било населено с помаци и турци. В другото селище са живеели православни българи.^{[източник?]}

Според една легенда един пастир загубил стадо биволици в гората, и след като ги търсил цял ден ги открил в един гъсталак, около който имало голям извор. На това място днес е сградата на съвета и местната църква. Селянинът показал мястото на съселяните си и скоро много хора започнали да се преселват около извора, изсичайки гъстите гори. Това е станало някъде в началото на 18-ти век. Първите по-сериозни сведения за Главан като село на това място идват през 1805г. На 11.07.1805г. за свещенник на селото е ръкоположен Стефан Керанов. Съдейки по това, че тогава свещенник се е назначавал само в големите села, може да се предположи, че нмаселението на селото първо е било многобройно и второ е било в преобладаващата си част християнско.

През 1812 г. селото наброява 3 916 жители и едно от най-големите селища в целия тогавъшен район. Още повече, че по това време почти всички селища в Тракия, Сакар и Странджа са били подложени на пълно разорение от кърджалийските банди. Оттогава са започнали и първите преселения на главанци към Северна България и Русия.

Втората голяма преселническа война е през 1829-30г., след поредната Руско-турска война, когато от селото се изселват над 100 семейства. Една от причините е в развилнелите се турски банди от дезертирали войници, които озверели от сраженията излизвали гнева си над беззащитното население. Най-много главанци са се приселили в дн.Акерманска околия и в село Задунаевка, където има все още наследници от родовете Стрезеви, Маврови, Рабаджи, Проданови, Чавдарови, Тутови, Димитрови, Керанови, Петрови, Пехливанови, Чолакови, Бошнакови, Балабанови, Стамови, Коджамерови, Кряскови, Парушеви, Новакови, Капови /от този род всички които са отишли в Русия са били сираци/, Гроздеви, Парзулови, Дундеви, Кайтуклю, Аврамоглу.

През 1839г. в околността възниква чумна епидемия и много хора умират за много кратко време. Изселват се още около 100 семейства.

През 1860г. по смисъла на разпоредбите и клаузите на мирния договор след Кримската война много българи за изселвани в Русия, на място на изселваните оттам кримски татари. От Главан в Таврия са изселени 60 семейства. Поради носталгията към България и родния край много главанци не издържат и се връщат в Бълагрия като се устоновяват в Добруджа. Много от тях основават, или се заселват в следните села: Владимирово, Главан, Коларци, Каменци, Бдинци, Красен дол, Пет могили, Вратарите, Никола Козлево, Попрусаново, Поручик Гешаново, Сърнец, Тервел, Ангелари, Вълнаре, Подслон, Каолиново, Алфатар. Днес в София живеят 86 семейства от Главан. По изчисления на местни краеведи в България и Русия живеят около 15 000 души, имащи корен от днешното село Главан.

Напълно изчезнали от селото са родовете: Балабанови, Каишеви, Каракашеви, Чукарови, Грухтеви, Сарсекови, Гадинкови, Котеви, Черничеви, Баллеви, Надоллиеви, Червенкови, Маврови, Омалови, Янгънови, Чикъкови, Камберови, Фетаджиеви, Гюрлюкови, Керанови, Караиванци, Граматикови-ушоулу, Попнейкови, Попмихови, Тончеви, Панчоови, Сархошеви, Данаилови, Борделята, Шавови, Фъшерови, Трашикови, Джамбазови, Бокулеви, Яназлъците, Карабюзюците, Физеви, Бобови, Томболдоците, Трацови, Авджиеви, Кирьо-иванови, Гюзелеви, Деливълчеви и много други.

По време на Национално-освободителните борби главанци са били дейни и инициативни защитници на българския дух. Известно е, че през 1870г. в дома на днешните Стоилови е отседнал и Васил Левски, който е създал местен комитет в селото.

По време на турското робство, селото се е наричало Ямуклари (от Ямук-глава). На 27.10.1877г., турците събират 44 мъже, елитът на село Главан. 41 от тях са обесени на крайпътния хан, на входа на Свиленград, 3-ма успяват да избягат. Легендата с петлите е за следният случай — съседно село е разграбено от кърджалии и населението му го напуска. Турските бирници идват да събират данъци и решават да ги съберат от най-близкото село, от където чуят да пеят петли. Главанският чорбаджия Колаклията е техен водач и успява да предупреди съселяните си и те скриват своите петли. Данъкът е платен от жителите на съседното село Владимирово, което впоследствие присъединява и землището на опустошеното село.

По време на турското робство жителите на село Главан на три пъти емигрират към Бесарабия, съответно в 1806, 1815 и 1829 г. Въпеки това, селото се запазва и в края на XIX век наброява около 2200 жители и 800 къщи. Известна част от емигриралите се разселват из Добруджа - с. Владимирово, с. Карманите, с. Главан, гр. Тервел, Добрич, Варненско и др. След руско-турската война /1828-1829 г./ 800 главански семейства, начело със свещеника Михаил Стефанов Киранов, тръгват с оттеглящите се руски войски. Пътят е дълъг и тежък. Много умират. Част от главанци остават в Северна България, където основават свое село Главан /днешното село Главан, Област Силистра/. 167 семейства достигат до Бесарабия, където изграждат трето село Главан. Бесарабските главанци пазят и досега езика си, както и своите обичаи.Има и семейства, които са се завърнали от Бесарабия в България.Поради това, че тръгнали след акто ожънали, зимата ги заварила в Добруджа.Те там и останали.Живеят в селата Гешаново, Владимирово и др.Най-голям инат ( най характерното качество за главанците ) проявили тези, които влезли най-навътре,а по-точно заселилите се в село Гешаново, община Добрич.

[редактиране] Религии

Населението е изцяло православно. Единствената църква в селото е Св.Димитър, изградена в началото на 19 век. В нея са запазени стенописи и книги от около 1830–1840 година.

Училище Христо Ботев в селото е на 166 г. Създадено като килийно, впоследствие след Освобождението става основно - до 4 клас. През 1921 г. училището става прогимназиално, с назначен през същата година първи учител Георги Проданов /Дюшюнев/ - Даскала, по чиято идея училището е именувано "Хр.Ботев". В момента училището е основно, до 8 клас.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В парка в центъра на селото е издигнат монументален паметник с височина около 7 метра на обесените през 1877 г. от турците 41 жители на Главан. Сред забележителностите на селото е и църквата „Св. Димитър“, както и паметниците на загиналите главанци във войните 1912–13 и 1914–1918 г.

[редактиране] Редовни събития

Съборът на селото се провежда всяка година в последната събота и неделя на м. октомври. Главан е родно село на Вицепрезидента Тодор Кавалджиев и на бившия министър и шеф на Съюза на антифашистките борци Димо Дичев. От селото е и народния представител в 15 НС Иван Минчев[1], от „Народна партия“ на Буров. Съпругата на Гео Милев - Мила Керанова произхожда също от село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният и прадядо, Керан, е известен с това, че е живял 150 години. Бил е свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. Според местни източници, родът на футболиста Наско Сираков също е от селото. Твърди се, че неговият баща, също известен спортист, Петко Сираков е извънбрачно дете на дъщерята на местния свещеник. Впоследствие детето е дадено в детски дом и отгледано във гр. Вълчидол.