Голодомор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Голодомор (на украински Голодомор) е масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933. Той е смятан за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство, начело с Йосиф Сталин.

Гладът през 1932-1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Голодомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцид ^{[1] [2] [3] [4]} или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация. ^[5] Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Голодомор попада под юридическото определение на геноцид, много правителства официално са го признали за такъв.

Съдържание 1 Причини 2 Обхват на бедствието и реакция на правителството 3 Геноцид ли е Голодоморът? 4 Източници 5 Външни препратки 5.1 Декларации и юридически актове 5.2 Книги 5.3 Други

[редактиране] Причини

През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, една от основните мерки в който е колективизацията на земеделската собственост. Селското стопанство на Украйна е особено силно засегнато, тъй като, за разлика от предимно общинното земеделие в Русия, в Украйна преобладават частните стопанства.

Въпреки очакванията на правителството, колективизацията се оказва силно непопулярна сред селското население. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите. Тогава правителството засилва натиска за ускорено създаване на колхози и през 1929-1930 голям брой държавни функционери са изпратени по селата. Освен това там отиват и десетки хиляди промишлени работници, твърди привърженици на болшевизма, които трябва да подпомагат организирането на колхозите. В допълнение към това, те трябва да се борят със засилващата се пасивна и активна съпротива срещу колективизацията, включвайки се в т.нар. „декулакизация“ - арести и депортиране на обявените за кулаци и техните семейства. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. През 1930-1931 около 300 хиляди украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания. ^[6]

Колективизация навсякъде предизвиква намаляване на земеделската продукция, но ефектът от нея е особено силен в Украйна, където в началото на 20 век се произвежда повече от половината от зърното в Русия.

Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932 съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост. ^{[7] [8] [9]} Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно това е леко променено, като на 16 септември Политбюро взема тайно решение и изключва от смъртното наказание дребни кражби, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците, а останалите следва да се изпращат в затвора за 10 години. ^[10]

Въпреки тези мерки, до 25 октомври правителството получава едва 39% от исканото количество зърно. Когато става ясно, че доставките през 1932 няма да достигнат обявените от властите нива, за това са обвинени „кулаците“, „националистите“ и „петлюровците“. Според отчет на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август. От известните към този момент присъди 4 880 са смъртни, 26 086 на десет години затвор и 48 094 на други наказания. ^[11]

В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов. ^[12] На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, тябва да се конфискува цвеклото, картофите, зеленчуците и всяка друга храна. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. ^[13] За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

[редактиране] Обхват на бедствието и реакция на правителството

Резултатът от принудителните доставки на зърно е катастрофален. За няколко месеца украинската провинция, една от най-плодородните области в света, се превръща в сцена на масов глад. Съветското правителство отрича първите сведения за глада и забранява на чужди журналисти да пътуват в региона. Някои автори твърдят ^[14], че „Политбюро и областните комитети на Партията настояват за незабавни и решителни действия в отговор на глада, така че съзнателните селяни да не страдат, а районните комитети на Партията са инструктирани да снабдяват всяко дете с мляко и им е наредено да наказват тези, които не успяват да мобилизират ресурси за изхранване на гладуващите или отказват хоспитализация на жертви на глада“. Според свидетелствана на хиляди очевидци реалността няма нищо общо с това. Големи групи деца, бягащи от провинцията са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро умират от недохранване.

За да се предотврати разпространението на информация за глада, пътуванията от Украйна и Южна Русия са забранени с директиви от януари 1933. Според тях пътуванията „за хляб“ от тези области са организирани от врагове на съветската власт с цел агитация срещу колхозите в северните области на страната. Забраната за пътуване допълнително усилва бедствието.

Правителството действително оказва известна помощ на засегнатите от глада области. Между февруари и юли 1933 са отпуснати 320 хиляди тона зърно за бедстващите региони. ^[15] В същото време износът на зърно от страната, макар и чувствително намалял в сравнение с предходни години, продължава. През 1930/31 са изнесени 5,832 млн. тона, през 1931/32 - 4,785 млн. тона, през 1932/33 - 1,607 млн. тона, през 1933/34 - 1,441 млн. тона. ^[16]

Съветският съюз дълги години отрича съществуването на глада и наличната информация за бедствието е недостатъчна. Броят на жертвите остава неизвестен и вероятно няма да бъде установен с грешка, по-малка от сто хиляди души. ^[17]

Оценките за жертвите на Голодомор варират от 1,5 ^[18] до 10 ^[19] милиона. Дори резултатите, основаващи се на научни методи, варират между 2,5 милиона (Володимир Кубийович) и 3-3,5 милиона. ^{[20][21][22][23]}

Според оценките ^[3], около 81,3% от жертвите са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население.

[редактиране] Геноцид ли е Голодоморът?

Рафаел Лемкин, създателят на термина геноцид, е един от ораторите на манифестацията в памет на 20-годишнината от глада на американци от украински произход през 1953. ^[5] Днес правителствата или парламентите на 26 страни са признали глада от 1932-1933 за акт на геноцид. Сред тях са Украйна, Австралия, Азербайджан, Аржентина, Ватикана, Грузия, Естония, Канада, Латвия, Литва, Молдова, Полша, Съединените американски щати и Унгария. Въпреки това Голодоморът остава спорна тема дори в научните среди.

Много историци смятат, че гладът от 1932-1933 е изкуствено предизвикано масово убийство, ако не и геноцид, извършено като част от програмата на Йосиф Сталин за колективизация. Други, обаче, смятат, че гладът е непреднамерено последствие от колективизацията и че съпротивата на селяните срещу нея засилва ефекта от лошата реколта. ^{[24] [25]}

Според други изследователи бедствието не съответства на формалната дефиниция за геноцид. ^[5] Според тях фактът, че гладът се ограничава до селските райони и не засяга градовете, показва, че правителството не се опитва да унищожи самия украински народ. От тази гледна точка те смятат, че е по-коректно да се използва по-общия термин демоцид.

[редактиране] Източници

1. ↑ U.S. Commission on the Ukraine Famine, "Findings of the Commission on the Ukraine Famine" [1], Report to Congress, Washington, D.C., April 19 1988
2. ↑ US House of Representatives Authorizes Construction of Ukrainian Genocide Monument
3. ↑ Statement by Pope John Paul II on the 70th anniversary of the Famine
4. ↑ HR356 "Expressing the sense of the House of Representatives regarding the man-made famine that occurred in Ukraine in 1932-1933", U.S. House of Representatives, Washington, D.C., October 21, 2003
5. ↑ ^{5,0 5,1 5,2} Yaroslav Bilinsky (1999). „Was the Ukrainian Famine of 1932-1933 Genocide?“. Journal of Genocide Research 1 (2): стр. 147–156.
6. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.490
7. ↑ Robert Potocki, "Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930-1939" (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 320
8. ↑ Шаблон:Pl icon Władysław A. Serczyk, "Historia Ukrainy", 3rd ed., Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Wrocław 2001, ISBN 83-04-04530-3, p. 311
9. ↑ Andrew Gregorovich, "Genocide in Ukraine 1933", part 4: "How Did Stalin Organize the Genocide?" [2], Ukrainian Canadian Research & Documentation Centre, Toronto 1998.
10. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, pp.167-168, 198-203
11. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.198.
12. ↑ Czesław Rajca, "Głód na Ukrainie", Werset, Lublin/Toronto 2005, ISBN 83-60133-04-2, p. 77
13. ↑ Robert Potocki, "Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930-1939" (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 321
14. ↑ R.W. Davies & Stephen G. Wheatcroft, "The Years of Hunger: Soviet Agriculture 1931-33", Palgrave 2004, p.424
15. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillian, pg.214
16. ↑ Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.471
17. ↑ Valeriy Soldatenko, "A starved 1933: subjectove thoughts on objective processes", Zerkalo Nedeli, June 28 - July 4, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian
18. ↑ Според Stephen Wheatcroft, R.W Davies. The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931-1933 демографските данни от съветските архиви показват увеличение на починалите в Украйна през 1932-1933 с 1,54 милиона (стр.415)
19. ↑ Например, речта на Степан Хмара в украинския парламент, цитирана от Kulchytsky
20. ↑ Stanislav Kulchytsky, "How many of us perished in Holodomor in 1933", Zerkalo Nedeli, November 23-29, 2002. Available online in Russian and in Ukrainian
21. ↑ Stalislav Kulchytsky, "Reasons of the 1933 famine in Ukraine. Through the pages of one almost forgotten book" Zerkalo Nedeli, August 16-22, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian.
22. ↑ Stanislav Kulchytsky, "Reasons of the 1933 famine in Ukraine-2", Zerkalo Nedeli, October 4-10, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian
23. ↑ Stalislav Kuchytsky, "Demographic lossed in Ukrainian in the twentieth century", Zerkalo Nedeli, October 2-8, 2004. Available online in Russian and in Ukrainian.
24. ↑ Letters of Mark Tauger and Robert Conquest in Slavic Review 51 No 1, pp. 192-4
25. ↑ Letters of Mark Tauger and Robert Conquest in Slavic Review 53 No 1, pp. 318-9

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Декларации и юридически актове

• Доклад на комисия на Конгреса на САЩ, 19 април 1988 (на английски)
• Декларация на ООН по повод 70-годишнината от Големия глад в Украйна през 1932-1933 (на английски)
• Обръщение на Върховната рада към украинската нация в памет на жертвите на Голодомор (на украински)

[редактиране] Книги

• Robert Conquest, The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and the Terror-Famine (1986) (на английски)
• Douglas Tottle, Fraud, Famine, and Fascism: The Ukrainian Genocide Myth from Hitler to Harvard (1987) (на английски)

[редактиране] Други

• (на украински) Robert Conquest. „The Harvest of Sorrow“. Взето на 2006-07-05
• „US House of Representatives Authorizes Construction of Ukrainian Genocide Monument“. Взето на 2006-07-05
• „Изявление на папа Йоан-Павел II за 70-годишнината от глада“. Взето на 2006-07-05
• U.S. House of Representatives, Washington, D.C. (2003-10-21). HR356 „Expressing the sense of the House of Representatives regarding the man-made famine that occurred in Ukraine in 1932-1933“. Взето на 2006-07-05
• Gareth Jones. „Gareth Jones' international exposure of the Holodomor, plus many related background articles“. Взето на 2006-07-05
• Famine in Ukraine 1932–1933 at the Central State Archive of Ukraine (photos, links)
• Lessons of History. Holodomor 1932-33
• 1932-34 Great Famine: documented view by Dr. Dana Dalrymple
• The Holodomor Memorial Website
• Testimony by Robert Conquest to the U.S. Commission on the Ukraine Famine
• Famine Genocide Commemorative Committee Ukrainian Canadian Congress, Toronto Branch
• Collection of analytical articles and photos
• video recording of Valery Kuchinsky, the Permanent Representative of Ukraine to the United Nations, addressing General Assembly at its plenary meeting on 1 November 2005 (the recording is of the whole session, Kuchinsky's address starts at 27 min)
• Carynnyk, Marco (September 11 1983). „The New York Times and the Great Famine“. Ukraine Weekly LI (37).
• Klid, Bohdan (December 28 2003). „Canadian Institute of Ukrainian Studies publicizes new research on Famine“. Ukraine Weekly LXXI (52). A summary of Yuri Shapoval's lecture, 2003
• Yaroslav Bilinsky (1999). „Was the Ukrainian Famine of 1932-1933 Genocide?“. Journal of Genocide Research 1 (2): стр. 147–156.
• Web site of Mark Tauger, author of several of the references listed above

• Stanislav Kulchytsky, Italian Research on the Holodomor, October 2005.
• Stanislav Kulchytsky, "Why did Stalin exterminate the Ukrainians? Comprehending the Holodomor. The position of Soviet historians" - Six part series from Den: Part 1, Part 2, Part 3, Part 4, Part 5, Part 6; Kulchytsky on Holodomor 1-6
• Valeriy Soldatenko, "A starved 1933: subjectove thoughts on objective processes", Zerkalo Nedeli, June 28 - July 4, 2003. На руски и на украински
• Stanislav Kulchytsky's articles in Zerkalo Nedeli, Kiev, Ukraine"
  • "How many of us perish in Holodomor on 1933", November 23-29, 2002. На руски и на украински
  • "Reasons of the 1933 famine in Ukraine. Through the pages of one almost forgotten book" Augist 16-22, 2003. На руски и на украински.
  • "Reasons of the 1933 famine in Ukraine-2", October 4-10, 2003. На руски и на украински
  • "Demographic lossed in Ukrainian in the twentieth century", October 2-8, 2004. На руски и на украински