Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за съвременната държава. За цялата историческа област вижте Азербайджан (историческа област).

Azərbaycan Respublikası
(знаме) (герб)
Национален девиз: -няма
Официален език	Азербайджански
Столица	Баку
Най-голям град	Баку
Президент	Илхам Алиев
министър-председател	Артур Расизаде
Площ  — Общо	на 111-то място 86 600 км2
Население  — Общо (2005)  — Гъстота	на 91-во място 7 911 974 90 д/км2
БВП  — Общо (2005)  — на човек	на 89-то място $ 33 098 млн $ 4 600
Валута	Манат (AZM)
Часова зона	UTC +4
Независимост  -призната	от Съветския съюз 31 август, 1991
Национален химн	Azərbaycan Respublikasının himni
Internet TLD	az
Телефонен код	+994
(1): Приблизителна оценка

Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. По тази и други причини, в някои случаи се счита за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение и културните характеристики.

Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

[редактиране] История

Основна статия: История на Азербайджан

• Предците на съвремените азербайджанци — тюркските племена проникават на територията на Азербайджан през 9 век, като постепенно се смесват с местните народи от кавказки и ирански произход.
• През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азербайджанска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Така закавказките тюрки се обособили от родствените им по език и произход централноазиатски туркмени и анадолските тюрки (турци), които останали верни на сунитското направление на исляма. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г., на територията на съвременен Азербайджан се образуват редица ханства, които в резултат на руската експанзия и няколкото военни кампании от началото на 19 век, са завоювани от Руската империя.
• Към края на 19 век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път изпозлват названието "Азербайджан" за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите закавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалият се геополитически вакуум, довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азербайджанци и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни .
• През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ, ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да възстанови съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 - в СССР като съюзна република. През 1923 г., по времето на национално-териториалното обособяване в Закавказието, осъществено в рамките на сталинската "национална политика", в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци и Нахичеванската автономна република.
• През 1988 г. по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратиските настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992-1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на коeто 13,4% от територията на Азербайджан e под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хиладите бежанци - азербайджанци и арменци, рпинудени да напуснат родните си места. През 1994 при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни.
• На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласявва независимостта на републиката. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.
• Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.
• Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. умира Гейдар Алиев и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Азербайджан

Азербайджан е президентска република. Държавният глава на страната е президента, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.

Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното Национално събрание (на азербайджански: Milli Məclis), състоящо се от 125 депутати, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.

Първите сободни парламентарни избори в историята на независим Азербайджан се провеждат презв 1995 година. Настоящият състав на парламента е избран на изборите, състояли се през 2005. Мнозинството от депутатите в Националното събрание са от пропрезидентската партия Нов Азербайджан. Митингите, демонстрациите и масовите акции на опозиционните партии, представени в парламента, са предотвратяват от властите.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Азербайджан

В административнo-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 района (на азербайджански: rayonlar, ед. ч. rayon), 11 града (на азербайджански: şəhərlər ед. ч. şəhər) и 1 автономна република (на азербайджански: muxtar respublika) - Нахичеванска автономная република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 година. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.

Административна карта на Азербайджан

Градове в Азербайджан:

• Али Байрамли - (Əli Bayramlı)
• Баку - (Bakı)
• Ганджа - (Gəncə)
• Шамкир - (Shamkir)
• Ленкоран - (Lənkəran)
• Мингечаур - (Mingəçevir)
• Нахичеван - (Naxçıvan)
• Нафталан - (Naftalan)
• Шеки - (Şəki)
• Сумгаит - (Sumqayıt)
• Шуша - (Şuşa)
• Степанакерт - (Xankəndi)
• Евлах - (Yevlax)

[редактиране] География

Основна статия: География на Азербайджан

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Азербайджан

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Азербайджан

По данни от CIA World Factbook към юли 2005 населението на Азербайджан се равнява на 7 912 000 души.

[редактиране] Етнически състав

Демографска крива на населението на Азербайджан

• азербайджанци - 90%,
• дагестански народности (лезгинци, аварци, цахури, хиналугци, будухи) - 3,2%,
• евреи - 2%,
• руснаци - 2,5%,
• арменци - 2%,
• други (кюрди, украинци, тати, талиши и др.) - 2,3% (по данни от 1998).

По данни на Госкомстата на Азербайджан за 2005 година, 51,5% от населението на страната е градско, а останалите 48,5% живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 година, средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените - 75,2 години.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Азербайджан

[редактиране] Други

• Комуникации в Азербайджан
• Транспорт в Азербайджан
• Въоръжени сили на Азербайджан
• Външна политика на Азербайджан

[редактиране] Външни препратки