Дебелец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебелец е град в Северна България, намира се във Област Велико Търново и е в близост до градовете Велико Търново, Килифарево и Дряново.
| Дебелец | |
|---|---|
 43° 2' N, 25° 37' E |
|
| Данни | |
| Област: | Велико Търново |
| Население: | 4 194 |
| Надм. височина: | 164м м |
| Пощ. код: | 5030 |
| Тел. код: | 06117 |
| МПС код: | ВТ |
| Кмет | |
| Димитър Димитров (Обединена Левица) | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Град Дебелец се намира на 6 км. югозападно от гр. В.Търново и на 225км източно от София. Покрай него минава главения път Русе – Стара Загора, а край него ж.п. линията Русе - Подкова. Микроклиматът е мек и температурните разлики не са големи, което благоприятства развитиета на зеленчукопроизводството. В околностите на града расте защитеният Див Божур, който за съжаление се среща все по-рядко. В миналото целият хълм от югозападната страна на града е бил покрит с това красиво, рядко цвете, което расте на много малко места в България.
Градът е разположен в долния край на Беличината котловина, където р. Белица събира вoдите си с Дряновска река на средна надморска височина - 152.85 м. Тази котловина е оградена с хълмиста местност. Северно от града се простира високият хълм, наречен “Селския байр”. Той започва от Присовското усое, върви по права посока запад и завършва до ж.п. тунел срещу кв. Чолаковци – В.Търново, като непосредствено до местността Лесовище се снишава и образува равнинката Божур поляна. На запад от града, отвъд Дряновската река в продълговата верига се простират височините Лесовище, Стърчи крак, Таушана, Усойната, Патряв дял, Дебели рът, Челиш могила и Чукара. Склоновете на тия височини се снишават към реките и образуват полегати равнини: Полето, Сливито и Дудуняка. На юг и югозапад от Дебелец са разположени хълмовете и върховете Миньох, Дяла, Кулата, Градище, Парича, Белишко поле, Килифарските чуклини и Стърчугата.
[редактиране] История
В дебелското землище е имало живот още по време на римското владичество. При риголоване на лозята дебелчани често намирали стари пари и предмети, за които не се знае къде се намират. Например, в началото на 30-те години на XX в. в лозето на П.Попов било открито малко глинено гърне със сребърни монети с образите на : Траян, Адриан и Веспасиан. За живот в дебелското землище преди падането на България под османско владичество говорят наименованията на хълма Градище и на извора, запомнен от старо време с името Стражеря. Градището е било застроено с постройки от дялан камък, които днес са разпилени и разнесени из околните селища.Има спомени, по Градището са намерени множество малки стрели, изострени и отзад с прорез и дупки за лъкове. Срещу Градището се издига конусообразния връх Кулата. А местността между Кулата и Градището се нарича Бойча. Съществува запазена легенда, че двама противници се сражавали на тия две височини и се срещнали в местността между тях, където започнал ръкопашен бой и станало голямо клане, от което събитие нарекли местността с името Бойча. В околностите на днешния град Дебелец от времето на Второто българско царство е имало старо селище и болярски резиденции с църкви и манастири. За това свидетелстват имената на околните местности : Кръста, Пророк Йеремия, Константин и Елена, Черковището, старинната църква “Св.Марина”, от която бил открит камък с дялан надпис:”Св.Марина” при копането на основите на днешната църква, манастира “Св. Марко”, за който се знае че се е намирал над Злия бързей и при прекарването на ж.п. линията били открити останки от него. Южно от гр. Дебелец край Селишкото дере се простира широка равнина, където според преданието е било най-старото селище. Сочат се различни причини за изместването му. Разказва се, че било запалено и унищожено от турците, по време на обсадата на Търново. Има и предание, че било напуснато от опустошенията на чумата. Не може да се твърди със сигурност коя е била причината за изместването на селището и кога точно е станало това. Но най-късно до средата на XV в. селото вече се е намирало на новото място – в подножието на Селския байр и е получило днешното си име. Най-ранни сведения за Дебелец се съдържат в “Регистъра на тимарите в Търновско от средата на XVв.”. От този документ се вижда, че селището е било зачислено към служебните ленове. Било е тимар на Пир Гаиб. Това дава основание да бъде отхвърлено като неправилно мнението на Н.Станев, че земята в Дебелец до XVII в. е била държевна дадена като привилегия на населението, срещу което то се задължавало да пази проходите. В турските документи от XV-XVI в. селото се е споменавало с имената Дебалич, Дебелеч. Следователно мнението застъпено в “Юбилейната книга на с.Дебелец”, че селото носи името на Дебелцали бей дошъл през XVIIв. от с.Дебелцово, Севлиевско не е правилно. По-провдоподобно звучи мнението на Н.Станев, че селото е получило името си от билката “дебелец” /тлъстига, дебела мара/ , с която в миналото е бил покрит Селския байр. Демографски сведения за Дебелец през средата на XVв. се съдържат в “Регистъра на тимарите в Търновско от средата на XVв.”, където е посочено че селото се е състояло от 23 къщи с доход в акчета 2324/8. В първите векове на турското робство колонизацията в Търновския край била незначителна. Следователно населението в Дебелец е било предимно българско. Съществени промени настъпили след Първото Търновско въстание /1598/. През XVI в. като наказание за бунтовете и като предпазна мярка срещу бъдещи размирици властта настанила мохамедански семейства в българските селища. Преданието разказва, че някъде по това време в Дебелец дошли няколко бея, между които бил и Гяур Махмуд – потурнак, родом от Бутров, Русенско заедно с 12 български семейства. От тях произлизат най-известните дебелски родове - Гудевци и Боневи.По-късно конаците на Г.Махмуд били заети от Дебелцали бей дошъл от с. Дебелцово, Севлиевско с още 30 семейства. Техни потомци са днешните родове - Педеци, Тошковци, Стойчевските, Смилеците, Сираците, Драгошиновци, Газибарите, Главанаците и др. Дошлите турски бейове получили чефлици и документално турското правителство определило границите на дебелското землище в Крепостен акт /худутнаме/ от 1649 год., който е публикуван в “Юбилейната книга на село Дебелец” на стр. 189-190. Демографска характеристика на селото през 1871г. ни е оставил Ф.Каниц в “Дунавска България и Балканите”, където пише:”Заварих покрити 230 български семейства с 1160 жители, а само 28 турски семейства с около 400 души жители или всичко 1330 жители”. След Руско-турската освободителна война процесът на изселване на турските семейства значително се ускорил. Преди Освобождението, а и в първите години след него, в селото не е имало изселване. Но през 80-те години на XIXв. 5-6 семейства, напуснали селото и се преселили в с.Крушето, В.Търновско. В края на XIXв. и началото на XXв. Миграционния процес бил насочен към големите градове – Русе, Пловдив, София, Нови пазар и др. Само до 1938 г. в София е имало изселени 15 семейства. В резултат на тези миграционни процеси през 30-те години на XXв. броя на жителите на Дебелец е 3820, а живущото население 4815.
Още от стари времена Дебелец се слави, като земеделско селище с главен поминък - зеленчукопроизводство. Дебелец е снабдявал със зеленчуци, дини, пъпеши и грозде град Велико Търново. Произведените в тамошните,,бахчи,, зеленчуците са особено вкусни и свежи и са търсени и предпочитани и днес.Много от тях се отглеждат от потомствени градинари работили в цяла Европа и Русия, разнесли славата на Дебелец навсякъде по стария континент. Днес населението на това спретнато и приятно градче отново се завръща към този стар поминък,защото предприятията не работят и икономическото развитие в посока - промишленост е спряло.Гражданите на ДЕБЕЛЕЦ са трудолюбиви и умни хора с изразен интелект и добро възпитание. В града са съхранени патриархалните традиции и отношения между хората, което го прави приятно и уютно място за живеене. Най-ранни писмени сведения за Дебелец откриваме в "Регистъра на тимарите в Търновско от средата на 15 век, с имена: Дебалич, Дебалеч. Селището е получило името си от билката дебелец /тлъстика, дебела Мара/, с която бил покрит Селския баир.
[редактиране] Религии
[редактиране] Икономика
- ЗЕМЕДЕЛИЕ
Традиционното земеделие в Дебелец обхващало няколко отрасъла – зърнопроизводство, градинарство, лозарство, овощарство - тясно свързани помежду си и независимо от това всяко със своето място и стопанско значение в общия икономически живот на селището. В първите години от възникването на селището земеделието било слабо застъпено. В поминъка на населението превес имало животновъдството. А даже и по-късно зърнопроизводството не се наложило като поминък от първостепенно значение. Всяко семейство в Дебелец се занимавало със земеделие, но главно за да задоволява собствените си нужди. Средно едно заможно семейство е притежавало 20-30 дк. ниви, а бедно - 6-7 дк. Основните земеделски култури са били пшеницата, ечемика и ръжта. Отглеждали се още просо и овес. Традиционната обработка на почвата за редовни посеви в повечето случаи била непрекъсваема, като се сменяли само културите. Понякога се прекъвало за 1 година и нивата се оставяла да отпочине /келеме/. Подобряването на почвата ставало чрез наторяване. Извършвало се с егречен и естествен тор. Егречното наторяване се използвало много усилено, тъй като дребния рогат добитък бил многоброен. То ставало чрез местене на егреците от нива на нива, където животните преспивали около 1 седмица и с това наторявали нивите. Оборският тор получавали от домашния добитък. Дебелчани твърде рано се убедили в голямата полза от торенето, а това намерило израз в поговорката “Поп лъже, тор не лъже”. Традиционното засяване на нивите ставало ръчно, като семето се слагало в кринче под лявата мишница, а с дясната ръка се разпръсквало. Есенното засяване ставало под рало, а пролетното под брана. Жътвата се извършвала със сърп, къйто имал назъбено острие. По-заможните дебелчани съм 20-те години на XXв. започнали да жънат с жетварка, теглена от коне. Първата жетварка в Дебелец била донесена от Русия от Георги Бъчваря 1916 г. А по-рано през 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително.
- ГРАДИНАРСТВО
Природните условия и близките консумативни центрове са благоприятствали за развитието и утвърждаването на градинарството като един от основните поминъци на дебелчани. Този поминък се е развил на местна почва предимно и благодарение на дебелчанката, тъй като мъжете ходели на печалба във Влашко, Сърбия, Австрия и Русия. Зеленчуковите градини, чийто брой надхвърлял триста, били разположени извън селото около реките, върху обширни лъки. Лъките са били разработени още преди Освобождението. В не малка част от градините, наречени от дебелчани “бахчи” били построени колиби за подслон на хора и инвентар. Напояването ставало посредством отбиването на водата от реката с вади и се наричало “салма”. Друг по-сложен и усъвършенстван начин е посредством долапи. Първите долапи били от дърво, а по-късно се появили метални. За пръв път в Дебелец бил поставен долап от нов тип от Боби Педешки през 1910-12 година. Колелото било изработено от цели чугунени плочи с диаметър 1 м., а кофите от ламарина. Готовият зеленчук се изнасял на пазарите във В.Търново, Дряново, Трявна, Габрово. Само малка част оставала за домакинствата. Развитието на градинарството, наричано в Дебелец “бахчеванлък”, било от голямо значение за икономическото замогване, а също и за проникване на новости както в бита така и в мисленето им. Градинарите изиграли важна роля като проводници на чужди културни влияния. Освен това те отделяли средства и за благотворителност.
- ЛОЗАРСТВО
То е било един от старите поминъци на дебелчани. През 1940 г. лозята са заемали 1717 дк. Лозята заемали хълмистите местности около селото с източно и южно изложение. Групирани били в няколко местности: Дудуняка, Патряв дял, Мишелика, Папик, Селския байр и Усойна.Най-хубавото грозде се отглеждало в Дудуняка, там били най-старите лозя, запазили се до късно с името “Виранито”. На местното население били познати различни сортове винено и десертно грозде. До появата на филоксерата сортовете били предимно винени. Отглеждали предимно “румънка”. След появата на филоксерата започнал нов период в лозарството. Започнали да отглеждат издържливите винени сортове : виненка, ескийка, гъмза, кукорко. В началото на 30-те години на XXв. започнали да изкореняват старите лози и да засаждат десертни сортове: афус, дамят, мискет. Тези промени се дължели на факта, че десертното грозде започнало да се търси на вътрешния и външен пазар, главно в Германия, Австрия и Англия.Износът на грозде се превърнал в поминък на деблчани. Тясно свързано с лозарството било и винарството. Старите винари претакали виното само един път. Вярвало се, че щом виното се мръдне от “майката” ще стане блудкаво. Първата винарска изба в Дебелец била на Павел Иванов, за участието му във Варненската промишлена изложба 1936г. бил награден със сребърен медал от Варненската промишлена камара. С развитие на новото лозарство започнали да изнасят грозде за Германия, Австрия и др.
- ОВОЩАРСТВО
То представлявало добавъчно занятие за дебелчани и се извършвало покрай другите стопански дейности.
- ЖИВОТНОВЪДСТВО
Природогеографските условия в Дебелец благоприятстват развитието на животновъдството. В миналото то било основен поминък на дебелчани. То се отнасяло към полупланинското животновъдство, което се характеризира със смесено отглеждане на едър и дребен добитък. Най-голям дял от скотовъдството има отглеждането на овце и кози. Около 1870 г. в селото имало 12000 кози и 8000 овце. Този огромен брой добитък довел до унищожаването на девствените някога дебелски гори. След 1890г. населението се увеличавало, мерата се превръщала в ниви, а горите станали частни.Това довело до намаляване на броя на домашните животни. Освен овце и кози се отглеждали и едър рогат добитък, прасета и птици.
- ПЧЕЛАРСТВО
За много семейства в Дебелец пчеларството бил важен допълнителен отрасъл. Преди Освобождението пчеларството било доста добре развито. Медът намирал широко приложение в традиционната култура. На него е отредено важно място в празничната и обредната храна, а също и в народната медицина. Любовта и грижата на дебелчанина към пчелите е намерила израз в традиционния празник “Св. Харалампи”
- БУБАРСТВО
Отглеждането на буби в Дебелец започнало едновременно с развитието на бубарството в другите околни селища. Развитие получило и копринарството, което достигнало своя връх през 1860 г. През 1850 г. храненето на буби се разрастнало до толкова, че в Дебелец пристигнали италиански ифренски фирми, които изкупили всичките пашкули. Покачването на цените вървяло прогресивно от 1850 до 1864 г. На няколко пъти отново имало подем в отглеждането на буби.
- ЗАНАЯТИ
След Освобождението на България от османско робство под ударите на фабричната конкуренция редица стари занаяти претърпели упадък. Но всички онези, които се оказали жизненоважни и при новата обстановка продължили своето съществуване. От старите занаяти развили се в Дебелец продължили да съществуват: кожарството, ковачевството, налбантството, бъчварството, шивачевството и обущаството.През XIXв. Се развило и гайтанджийството. Гайтани се произвеждали в сградата на Белчовата воденица, която през 1858 г. била срината до основи от придошлата река. През втората половина на XIX и първата на XXв. в Дебелец започнали да се произвеждат чекръци, части а и цели станове, дървени часовници, кревати. Техен майстор бил дядо Илийка. Наред с другите занаяти развитие получило и коларожелезарството. Най-старият запомнен майстор е Илия Христов Неновски, който се занимавал и с бъчварство. През 1900г. Дончо Бяливанов открил самостоятелна работилница и на Първото земеделско изложение във В.Търново получил сребърен диплом за превъзходство на изложението и грамота за първостепенен майстор. През 1921-22г. от три работилници в Дебелец омразуват машинна работилница “Картел”. Дебелчани са предприемчиви хора и още отрано обърнали поглед към индустрията. През 1937г. в селото имало две желязолеярници, три машинни фабрики – две за консервиране на зеленчуци, две маслобойни в селото и 50 пръснати из България. Гордост за дебелчани е първата българска веялка изработена от майстор х.Никола Самоук през 1872г. Производството на веялки достигнало своя максимум през 1926г., откогато се появила първата вършачка. През 1924-25-26 г. са съществували около 19 големи и малки работилници и фабрики за веялки. До 1937г. веялката е претърпяла 9 последователни преустройства в конструкциите. Всички бивши производители на веялки преминали в индустрията за растителни масла, която се явявала по-доходна. Първата маслобойна в Дебелец била на Иван Тодоров Дочев, който живял дълги години в Русия. За производството на маслобойни машини и веялки в Дебелец възникнали няколко дребни работилници, които прерастнали в машинни фабрики: “Машина”, “Стабилност”, ”Братя Станоеви и Сие”. През този период Дебелец се развил като едно занаятчийско селище.1951 г. бива построен машиностроителен завод “Червена звезда”. Той се ползва с голям престиж в страната и чужбина. Неговата продукция се изняся в 20 страни. По времето на прехода след 1989-90 год. завода, както много предприятия в България западна. Сега в него работят около 200 души. Сега в промишлената зона набират скорост около 5-6 малки машиностроителни фирми.
[редактиране] Обществени институции
Българите, които дошли с бейовете били безлична рая. Селото се управлявало от седем чифлик-сайбии. Махалата образувана от бутровчани и придошлите селяни от Деблцово не проявявали национално съзнание. Идването в средата на XIXв. На преселници от тревненските и дряновските колиби влели живителна струя в съзнанието на дебелчани за църква, училище, просвета. С течение на времето българите в Дебелец добили право на самоуправление, макар и ограничено. Те си избирали кмет наричан “мухтар сано”, който бил подчинен на турския “мухтар евели”- т.е. първи и втори. Българите уреждали сами общинските си работи, но за общите селски работи решаващ глас имал турския кмет /мухтар/. Кметовете се избирали с явно мнозинство и одобрение. Това ставало по Гергьовден на зелената морава при местността “Симеонските черници”, където било и селското хорище. Младите играели гергьовско хоро, а по-старите разположени на рогозки се черпели с вино и луканка. Ядели, пиели и вдигали глъчка кой ще е по-.добър кмет. Старият кмет също присъствал и носел селския “мюхюр”/печат/ и кметската тояга-емблеми на кметското достойнство. Изборната борба се очертавала по родове, но все пак се гледало да се избере човек с достойнство, да владее добре турски език и да има авторитет пред турските големци, за да е в състояние да закриля населението. След като се наговаряли избирателите, един от начетените дебелчани извиквал: “Слушайте бе хора! Какво ще кажете, добър ли е чорбаджията занапред? Или да изберем друг? “ Започвала глъчка. Едни викали “добър е”, други “не е” и поддържали новия кандидат. Щом по висшегласие се провъзгласял новия кмет , стария кмет му връчвал символите на властта. Избирало се и нов кабакчия, когото стария подавал рабошите. При извънредни случаи българските старейшини съвместно с агите решавали някои важни въпроси. Назначаването на учителите ставало то кмета, изите/общинските съветници/ , свещеника и епитропите. То ставало по Кръстовден и Димитровден. Общинска работа била и спазаряването на селските пастири, което също ставало на Гергьовден на хорището. Обществена собственост били водите и реките. Някой обществени мероприятия –строежа на църквите, училищата, читалището били извършвани общинно и в изключително кратки срокове. Години наред Дебелец е бил община с прилежащи селища към нея. През 1974г. Дебелец е обявен за град. Той е най-голямото кметство във Великотърновската община и е промишлено селище от IV-ти функционален тип. Население 4500 души. Територия на землището - 27 хлл. дка, в това число 1200 дка в регулация и 500 дка застроена територия в промишлеиа зона извън регулация. Градът е разположен на 6 км. южно от гр. В. Търново в поречията на реките "Белица" и "Дряновска", с надморска височина 165 м. Землището му е важен кръстопът. От него тръгват подходите към етаропланинските проходи "Шипка", първокласен път 1-5 Русе-Габрово, Прохода на Републиката - главен път 2-55 Дебелец • Стара Загора, "Твърдишки проход"-третокласен път Дебелец-Елена-Твърдица и презбалканската железопътна линия. Застройката на града е типично градска, ниско и средноетажна, монолитна, еравнително нова 30-40 годишна. Плътността на заетроеиата територия е висока - средно 600 м2 на парцел. Уличната мрежа с обща дължина 27 км. е с приложена регулация и асфалтово покритие. Тротоарните площи са озеленени 70% и 30% с тротоарни шлочи. Водопроводната мрежа обхваща 100% от жилищните и обществени огради, водоснабдени са на 100% и промишлените зони. Канализационната мрежа е от смесен тип за повърхностни и битови води и обхваща 100% от обществеиия и 80% от жилищния сграден фонд. Електроснабдяването на града е стабилно. Осъществява се чрез кабелна афеносна мрежа високо нанрежение, трафопостове градски тип, свързани в шръстен и преиосна мрежа ниско напрежение смесей тип - кабелна и въздушна. Уличного осветление е изградено на 100% с енергоспестяващи тела. Съобщителната и телекомуникационна мрежа е на високо пиво. Осъществява се чрез аналогова АТЦ с кабелна преиосна мрежа и има пълно иокритие върху територията на града. Всички мобилни оператори имат пълен обхват. Изградени са кабелна мрежа на "Видеосат" и Интернет мрежа. Транспортното обслужване на града се осъществява чрез железонътен, автобусен и таксиметров транспорт на добро ниво. Търговската дейноет и услугите се осъществяват от ПК "Труд", ТПК "Възход" и още 80 търговски обекти, ателиета и работилници за услуги. База за отдих и развлечение в града са 2 хотела и 2 комплекса - "Бряста" и "Стадиона". Здравеопазването и социалните дейности са добре организираии. Кадрите са висококвалифицирани а материалната база на съвременно ниво. Здравното обслужване е обезпечено от 2 лекарски практики с грима лекари, 3 етоматологичии практики и 2 аптеки. Социалните дейности се осъществяват от 2 социални работници, домашен социален патронаж, клуб на инвалида и пенсионера. В града функционират детска ясла с капацитет 80 деца и Дом за медикосоциални грижи за деца без родители. В областта на образованието града има добра материални база и отличии кадри. Функционират детска градина с капацитет 100 деца, Основно училище с капацитет 400 деца и Професионална гимназия по машиностроене с капацитет 400 деца.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Древна е българската култура. В трудни и съдбовни моменти народа ни намира упование в традициите, вярата и обичаите си. 1887 г. по инициатива на местния учител Дончо Момчев Хаджиев се полагат основите на дружество “Съгласие”. На 7.01.1888г. е играна и първата пиеса “Сиромах Танчо” на Бачо Киро Петров, след която следват много други. На 18.12.1932 г. отваря врати сградата на НЧ”Съгласие”, построена за четири месеца с доброволния труд и дарения на дебелчани. Паралелно с театралната дейност се развива и библиотечната. В момента библиотеката разполага с 15000 фонд. В пъстрият букет от самодейни състави се откроява детски танцов състав “Кокиче”, Театрално студио, състав за градски песни “Ретроритъм” и групата за изворен фолклор “Росен здравец”. От няколко години НЧ”Съгласие” е домакин на общинския преглед на градската песен. Богати са традициите на читалището, съхранени и предавани през годините, те са оня живец, който поддържа духа ни.
[редактиране] Музеи
Най-типичното за населението на Дебелец е неговото трудолюбие, жажда за знания, усет към новото, борчески и свободолюбив дух, благодарение на което града ни непрекъснато се развива.
През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата “Св.Марина”, в което учителства нашият виден възрожденец П.Р.Славейков. През 1862 г. се построява и втората църква “Източник Св.Богородица” от търновския майстор Стефан Г.Рабатиля, ученик на майстор Кольо Фичето и по негов план. През 1879 г. майсторът от Дебелец Никола Самоук построява централното светско училище, на което поставя плоча с надпис “Който иска наука нека дойде тука “ 1934 г. отваря врати новото училище “Д-р Петър Берон”, в което днес учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963г. е открита ПГМ “Н.Й.Вапцаров” През 2002г. на територията на града бе учредена и неправителствена организация сдружение “Гражданска инициатива- Дебелец 2002”. Сдружението е неправителствена организация,регистрирано във ВТОС. Дейността му обхваща почти всички сфери на обществения живот в града. Партнира на Кметсво – гр.Дебелец в реализиране на програмата за управление, изграждане на инфраструктурни обекти, благоустрояване и хигиенизиране на града ни. Участва самостоятелно и като партньори в различни малки проекти. Добре партнира и с всички организации и институции в Дебелец. Организирането на общоградския празник, литературни вечери, изложби на наши местни художници и други дейности говорят за съвместната им работа. Всяко селище в България има традиционен събор. От стари времета сборовете са начинът да се събират родовете, да контактуват хората помежду си. Традиционният сбор на гр. Дебелец е през първата неделя от месец август. В миналото в селището ни той се празнувал два пъти, защото сборовете – това са празниците на църквите. В Дебелец има две църкви “Св. Марина” с празник – първата неделя от август и “Източник Св.Богородица”- 24.май. Много весел и интересен е бил празника на първата църква. На поляната в местността Дилинджи Орман се правел панаир и виенско колено. Момите и ергените се движели на групи, правели си снимки. Цял ден се виели хора и свирели гайдите. В съвремието този празник се празнува с театрални постановки, изложби на дебелски художници, литертурни вечери, детски празници, гости и традиционните сергии и кебапчииници.
[редактиране] Личности
Всяка епоха си има своите личности. В Дебелец през годините са останали имената на : х. Н.Самоук, Дончо М.Хаджиев, Н.Кузманов и мн. др. Ще се спрем на х. Н.Самоук, защото със своя изобретателен ум, далновидност и свободолюбие той ни е оставил огромно наследство. Никола Христов /Самоук/ е роден декември месец 1844г. в Дебелец.Притежавал е много голяма воля и енергия, бил е цял енциклопедист- зидар, дърводелец, майстор, търговец, воденичар. Строил мелници, майсторил чекръци, доставял машинни части от чужбина. През 1872г. дебелчанинът Недялко Г.Драмбоев донася в Дебелец една австрииска веялка. Х.Никола Самоук дълго време я разглеждал и решил да изработи от предоставения модел нещо пригодно за нашите условия, терк на неговия ум. Още същата година сръчният майстор построил веялска и я изложил пред къщата си. Съселяните му започнали да го подиграват, но дошло време за харман и Никола пуснал веялката и свършил работата за 2-3 дни. Още същата година веялката била купена от стария свещенник Тодор Стойчев за 6 турски лири, а на следващата година го последвали още 10 души. Производството на веялки се увеличило и започнало изпращането им в Браила и Галац, а също и в други румънски градове. От изобретението се заинтересувал много Матей Преображенски-Миткалото и посетил Дебелец , за да скицира веялката. Самоукият майстор Никола започнал работа с петтимата си синове и още през 1908 г. веялките достигат 300.Х.Никола обучил много млади майстори, селото се покрило с гъста мрежа от работилници и ежегодно изнасяли по 4-5000 веялки от Дебелец. През 1910г. х.Никола построил модерна фабрика, в която ежегодно се произвеждали около 500 веялки. Изобретяването на веялката било високо оценено от правителството и в чужбина. На първият конкурс в Г.Оряховица 1897г. х.Н.Самоук получил I награда, на Първото земеделско изложение през 1905г.-златен диплом, а на Лондонското изложение от 1.07.1907г. – сребърен медал. Никола Самоук построява и първото светско училище в Дебелец през 1879г. и слагайки плочата с надписа той увековечава името си. Никола Самоук умира на 8.11.1923г. Друга емблематична фигура в Дебелец е основателя на дружеството и читалище “Съгласие” и негов пръв председател Дончо Момчев Хаджиев. Той е роден в Дебелец на 5.11.1855г., внук на Челеби /Фодул/ Стоян, преселен от Килифарево. През 1872г. става учител в с.Длъгня където го заварва Освободителната война . На 24.0 6.1977г. той напуска учителсването и се записвадоброволец в българското опълчение, 4 дружина , 2 рота,2 взвод.На 19 ноември той е ранен и бива изпратен на лечение. След Освобождението той учителсва в различини села. През 1887г. завърнал се в Дебелец той слага началото на Дружество и Читалище “Съгаласие” , създава театър и развива разнородна културно-просветна дейност. Духовен и политически будител преди и след Освобождението, Дончо Хаджиев изпълнава обществения сидълг с упорита енергия дори до смъртта си – 11.03.1933год. Друг радетел на културата и просветата в Дебелец е Никола Хр. Кузманов, роден в Лозенград през 1869 год. Учителствувал 25 години в Дебелското основно училище като главен учител и 12 години като директор на Дебелската смесена гиманзия. Читалищен деятел, а също така един от авторите на “Юбилейната книга на Дебелец” –написана през 1937год.,послучай 50-годишнината от създаване на Читалище “Съгласие”.
[редактиране] Други
Град Дебелец се намира в сърцето на България, скътан в диплите на Стара планина, милван от двете си реки: Дряновска и Белица. Над река Белица извисява снага Старият мост, като връзка между миналото и настоящето на града. Мостът е построен преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като моста бил изкаран, реката придошла и го съборила . Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата ако моста пак бъде съборен . Но моста устоява на времето и до днес. Близо до местността Бряста, вървейки по стария римски път ще стигнеш до минералната вода в местноста Миньох. По-нагоре , навръх самата местност ще откриеш камъни от стар градеж, за които се предполага че са от стражева кула .
[редактиране] Кухня
Кухнята на дебелчани се отличава с изключителна практичност и едновременно с това е вкусна и лесна за приготвяне. Много старинни рецепти са запазени в паметта на по-старите хора от Дебелец.Те се предават от поколение на поколение - от майка на дъщеря и така се съхраняват. Тези рецепти са както вегетариански, където дебелчани са ненадминати, така и месни. Тук може да се опитате таратор, който дебелчанката е приготвяла от нарязани наситно краставици и вода, за подправка копър и сол и с това са се хранили на нивата. Бабите ни в Дебелец могат да приготвят най-вкусната мусака на света, прекрасна гроздова и плодова ракия с мек и приятен вкус. Ако посетите това селище, разположено на пътя между Габрово и В.Търново, то непременно се отбийте на казана при ДАФИНА - един невероятен майстор на кехлибареното питие, която напълно опровергава твърдението, че ракиджийският и казанджийският занаят са само за мъже. Вече 28 години тя неуморно посреща с добра дума и изпраща всеки прекрачил прага на казана в Дебелец."ТОВА Е ИЗПОВЕДАЛНЯ" - споделя Дафина. ТУК НА ГЛЪТКА РАКИЙКА ИЛИ ВИНО, СЪБРАНИ КРАЙ ОГЪНЯ НА КАЗАНИТЕ, ХОРАТА СЕ ОТПУСКАТ И СПОДЕЛЯТ ЧЕСТО И НАЙ-СЪКРОВЕННИТЕ СИ ТАЙНИ, КОИТО ТЯ РЕВНИВО ПАЗИ ОТ ЧУЖДИ УШИ. Рецептите за хубава ракия не са тайна и при възможност и ,ако получа разрешение ще ги публикувам за удоволствие на всички ценители.
С ракията върви и туршия. Туршия от дини - кисела характерна за гр.Дебелец. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат.Туршията служи за мезе, а чорбата за изтрезняване.
