Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Велико Търново

43° 5′ N, 25° 39′ E

(карта - карта - сат. снимка)

Данни

Област: Велико Търново

Население: 73 027

Надм. височина: 325 м

Пощ. код: 5000

Тел. код: 062

МПС код: ВТ

Кмет

Румен Рашев, СДС

Адрес на общината

пл. „Майка България“ № 2,
п.к. 54;
тел.: 062/619-304,
факс: 062/2-79-97,
е-поща: mayorvt

vt.bia-bg.com

Велико Търново е град в Северна България, център на община Велико Търново и Област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е много по-често употребяваният вариант в разговорния език^[1].

[редактиране] География

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. ^[2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

[редактиране] История

Мемориалът „Майка България“, посветен на загиналите през балканските войни и Първата световна война

Хълма "Царевец" във Велико Търново и Патриаршеския дворец

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на три хълма — Царевец, Трапезица и Света Гора.

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули. На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради. След Освобождението тук се провежда Учредителното събрание през 1879.г и се приема Търновската конституция.тогава е избран град София за столица на България.В наши дни във Велико Търново ще бъде построена уникалната сграда, носеща името SPS. На 15 септември 2006 беше открит Central Mall. Това е най-големият търговски център в града. В него отвориха врати боулинг зала и кино Arena.

[редактиране] Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...

В град Велико Търново е Трапезица. Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

[редактиране] Образование

[редактиране] Висши училища

Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
Медицински колеж [1] към МУ, Плевен
Национален военен университет „Васил Левски“ [2]
- Факултет „Общовойскови“ [3]

[редактиране] Гимназии

Езикова гимназия "Проф. д-р Асен Златаров"(сайт)
Природоматематическа гимназия "Васил Друмев" (сайт)
Професионална гимназия по хранителни технологии "Доктор Васил Берон"
Професионална гимназия по моден дизайн
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Ангел Попов"
Професионална гимназия по електроника "Александър Попов"
Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий"
Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
Американски колеж Аркус
Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
СОУ "Вл. Комаров"
СОУ "Г.С. Раковски"
СОУ "Вела Благоева"
СОУ "Емилиян Станев" (сайт)

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

Централен военен архив

[редактиране] Библиотеки

Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков"

[редактиране] Културни и природни забележителности

Част е от Стоте национални туристически обекта - Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват "Царевец", 8.00-19.00 ч. (лятно работно време), има печат. Регионален исторически музей - Велико Търново, 8.00-18.00 ч. (лятно работно време), има печат. Село "Арбанаси" - архитектурен резерват.

[редактиране] Театри

ДМТ "Константин Кисимов"

[редактиране] Музеи

Църквата Свети Четиридесет мъченици била построена, украсена и стенописана no заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 год. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII-XIV век е била една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан "Велика лавра". Църквата Свети Четиридесет мъченици имала почитта на българите, а нейната красота привличала и много чужденци, които се отбивали да я видят. В нея не веднъж е служил и патриарх Евтимий.

Регионален исторически музей - Създаден е през 1871 г. Сега в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV-XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

Архитектурно-музеен резерват "Царевец"
Археологически музей
Музей "Възраждане и Учредително събрание"
Музей "Нова история"
Сарафкината къща
Къщата-музей на П.Р.Славейков
Улица на занаятите "Самоводска чаршия"

[редактиране] Редовни събития

Международен фолклорен фестивал

[редактиране] Личности

Паметник на Стефан Стамболов

Родени във Велико Търново
- Велчо Атанасов
- ген.м-р Рашко Атанасов
- ген. Никола Бакърджиев
- Красимир Балъков
- Христо Белчев
- д-р Светлин Белчилов
- Вела Благоева
- Димитър Бъров
- д-р Бойко Великов
- проф. д-р Димитър Витанов
- Никола Габровски
- д-р Александър Гиргинов
- акад. Христо Даскалов
- Борис Денев
- арх. Владимир Димитров
- Стефан Дичев
- Александър Добринов
- патр. Евтимий Търновски
- Иларион Драгостинов
- Георги Живков
- Любен Зидаров
- Васил Златарски (1866-1935), историк
- Георги Златарски (1854-1909), първият български геолог
- Тодор Иванчов
- Любомир Илиев
- Мария Илиева
- Ангел Карагьозов
- Христо Караминков
- митр. Киприан
- Константин Кисимов
- Величко Конакчиев
- Димитър Кушев
- Димо Кьорчев
- Тодор Лефтеров (1852–1876), учител, революционер
- Весела Лечева (р.1964), спортистка
- Александър Людсканов
- проф. Георги Манев
- ген. Никола Михов
- Атанас Мочуров
- Сава Муткуров
- Преслав Наков (р.1977), програмист
- Светлин Наков (р.1980), софтуерен разработчик
- о.з.ген. Никола Недев
- м-р Райчо Николов
- Генчо Петков, AFIAP, фотограф-художник
- Добри Петков
- д-р Никола Пиколо
- Рафаил Попов (1876-1940), български историк, археолог, палеонтолог и спелеолог, дописен член на БАН
- д-р Димчо Пулов учен-оптик
- д-р Румен Рашев [4]
- Асен Русков
- Михаил Сарафов
- Петко Славейков (1827–1895), поет, писател, публицист, учител, политик и фолклорист
- Панайот Славков
- доц.д-р Янаки Стоилов
- Янко Стоянчов
- Стефан Стамболов (1854–1895), революционер и политик
- Емилиян Станев (1907-1979), писател
- Филип Тотю
- ген. Иван Фичев
- Иван Халачев
- Григорий Цамблак

Починали във Велико Търново
- Св. Сава (ок.1175-ок.1236), сръбски духовник
- Бачо Киро (1835-1876), учител, писател и революционер
- Добри Войников (1833-1878), културен деятел
- Колю Фичето (1800-1881), строител

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

Клуб по Катерене, Планинарство и Екстремни Спортове "Царевец" - http://www.tsarevets.com

Футбол - Фен Клуб Етър - страницата на Фен Клуб ЕТЪР!

[редактиране] Кухня

[редактиране] Побратимени градове

Охрид, Република Македония

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

Градове в България с над 20 000 жители
Айтос \| Асеновград \| Благоевград \| Ботевград \| Бургас \| Варна \| Велико Търново \| Велинград \| Видин \| Враца \| Габрово \| Горна Оряховица \| Гоце Делчев \| Димитровград \| Добрич \| Дупница \| Казанлък \| Карлово \| Карнобат \| Кърджали \| Кюстендил \| Ловеч \| Лом \| Монтана \| Нова Загора \| Пазарджик \| Панагюрище \| Перник \| Петрич \| Пещера \| Плевен \| Пловдив \| Попово \| Разград \| Русе \| Самоков \| Сандански \| Свищов \| Севлиево \| Силистра \| Сливен \| Смолян \| София \| Стара Загора \| Троян \| Търговище \| Харманли \| Хасково \| Шумен \| Ямбол

Градове в България с над 20 000 жители