Деветнадесетомайски преврат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавен преврат на 19 май 1934, извършен от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията.
В парламентарните избори през юни 1931 Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933, на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Ал. Стамболийски", дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934, на 18 срещу 19 май с. г. звенарите извършват държавен преврат, изпреварвайки привържениците на проф. Александър Цанков, които са планирали същата акция за 20 май. Новият кабинет е сформиран от лидера на Политическия кръг "Звено" - Кимон Георгиев. Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации(Български работнически съюз) и пр. Взема крути мерки за разправа с работническото и комунистическото движение в страната. С въвеждането на държавни монополи засяга отчасти и интересите на едрия капитал.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934) и ориентирането на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни нему офицери от Военния съюз през януари 1935 той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. Петър Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване (1943).
