Денарий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втори ред: 199г. Каракала, 200г. Юлия Домна, 219г. Хелиогабал, 236г. Максимин Тракиеца
Денарий (лат. denarius — състоящ се от десет) е древна римска сребърна монета, която се равнявала на 10 медни аса. Била най-използваната монета в обръщение. Денарии започнали да се секат в Древен Рим през 269 или 268 г. пр.н.е. Първоначално денария бил 1/72 от римския фунт и теглото му било 4,55 г (327,45 : 72). През 217 г. пр.н.е. той намалял до 1/84 фунта (3,9 г), и се равнявал вече на 16 аса. При император Нерон (54—68 г. от н.е.) денария вече бил равен на 1/96 фунта (3,41 г). През 1 в. от н.е. денарият се изсичал от чисто сребро, през 2 в. към състава му започнало да се прибавя мед, а в края на 2-ри век, среброто било само около 50%. Търговците започнали да правят разлика между старите и новите монети и равнявали 2 нови на 1 от старите денарии. Най-разпространената сребърна монета съвсем се обезценила. От денария са получили названието си съвременните динари.
