Димитър Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Атанасов български агроном

Роден:	23 февруари^* 1894 Грамада, България
Починал:	14 юли 1979 София, България

Димитър Атанасов Страгачев е български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България. За кратко е министър на земеделието и държавните имоти в първото правителство на Георги Кьосеиванов (1935-1936).

[редактиране] Биография

Димитър Атанасов е роден на 23 февруари (11 февруари стар стил) 1894 г. в Грамада, Видинско. Завършва земеделското училище в Садово през 1910 г. Той е първият български агроном, завършил висше образование в Съединените щати — Земеделския колеж в Ийст Лансинг (през 1917 г.). След това специализира фитопатология в Уискънсинския университет в Медисън при Луис Ралф Джонс, като защитава докторат през 1920 г.

През 1920-1921 г. специализира в Биологичния институт за земеделие и лесовъдство в Берлин, а през периода 1921-1925 г. работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия. В България се завръща през 1925 г., тъй като е поканен да стане доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет на Софийския унивеситет „Свети Климент Охридски“. С лична кореспонденция привлича Рокфелеровата фондация в построяването на сградата Агрономическия факултет (1926-1928 г.).

От 1928 г. е извънреден професор, а от 1939 г. — редовен професор и ръководител на катедра „Частно земеделие“. Проф. Атанасов е основател и пръв директор е на Института за защита на растенията в София през периода 1935-1941 г. През 1943-1944 г. е декан на Агрономическия факултет.

Димитър Атанасов внедрява в България холандския сорт картофи „Бинте“, създавайки поминък на населението в Самоковско. Участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели (1930 г.); на Закона за защита на родната природа (1936 г.), по силата на който Витоша се обявява за национален парк. Като министър на земеделието през 1935–1936 г. проф. Димитър Атанасов е инициатор за изработването на Закон за контрол на химическите средства, използвани в земеделието. Разработва първия „Правилник за контрол на химическите средства за борба с болестите и неприятелите по растенията“.

Научната дейност на проф. Димитър Атанасов е свързана с развитието на българската растителнозащитна наука. Той написва първия учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски езици; обучава първите специалисти в тази област. Проучва вирусните болести по растенията и публикува над 100 научни труда в областта на фитопатологията.

Член е на: Американското дружество на отличените изследователи „Сигма кси“, Американското и Холандското фитопатологично дружество, Дружеството за растителна патология и ентомология — Париж, научен съвет на Международния институт по земеделие — Рим, Дружеството по приложна ботаника — Берлин — Даалем, Българско ботаническо и Българско земеделско дружества.

Проф. Димитър Атанасов изиграва решаваща роля за квалификацията на бъдещите професори в Агрономическия факултет и учени в нашите земеделски институти. Той бива натоварен от Рокфелеровата фондация да подбира млади талантливи хора за специализации в Европа и Америка със стипендии на фондацията. С негова препоръка специализират ботаника и генетика проф. М. Христов, генетика — Дончо Костов, фитопатология — Иван Ковачевски, Атанас Христов и Димитър Додов.

[редактиране] Библиография

„Болести на културните растения“ (1934)
„Болести на дървото“ (1935)
„Болести на тютюна“ (1936)
„Горска патология“ (1939)
„Списък на констатираните в България причинители на болести по растенията“ (1939; в съавторство)
„Картофът“ (1941)
„Болести и неприятели на картофите“ (1942)
„Упътване за съхраняване на картофите“ (1942)