Долно Котори

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Долно Котори Υδρούσσα
Долно Котори Долно Котори на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	364 (2001)
Надм. височина:	767 м
Геогр. положение:	40° 43' сев. ш. 21° 28' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Долно Котори или Долни Котор (на гръцки: Υδρούσσα, Идруса, понякога Κάτω Υδρούσσα, Като Идруса, старо Κάτω Κόττορι, Като Котори) е село в Република Гърция, в Дем Кучковени (Перасма) в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 767 жители (2001). Селото е разположено в Леринското поле, на 8 километра южно от номовия център Лерин, по двата бряга на Елешката река.

Съдържание 1 История 1.1 В Османската империя 1.2 В Гърция 2 Родени в Долно Котори 3 Външни връзки 4 Бележки

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Селото е основано от преселници от Воденско. Възникнало е на мястото на овчарски колиби. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Долна Котори с 9 джизие ханета (домакинства)^[1].

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 в Долно Котори има 55 домакинства с 152 жители българи и 20 мюсюлмани.^[2]

В 1900 година според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Долно Котори живеят 600 българи християни и 174 арнаути християни.^[3] В началото на 20 век по-голямата част от селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Долно Котри има 608 българи екзархисти, 176 българи патриаршисти и 180 албанци християни. В селото функционират българско училище за българите екзархисти и гръцко за патриаршистите и албанците християни.^[4]

[редактиране] В Гърция

В резултат на Балканската война селото попада в Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 894 жители, а това от 1920 - 784 жители. По време на Първата световна война и след нея, в периода 1917-1919 година, над 60 жители на селото включително и двама свещеници са изселени в Южна Франция поради съмнения за пробългарска дейност^[5]. В 1927 година селото е прекръстено на Идруса, като понякога е наричано Като Идруса, за да се различава по-ясно от Горно Котори, прекръстено на Ано Идруса. В 1928 в селото живеят 846 души.

През февруари 1932 година началникът на полицейското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас праща полицейски доклад в Лерин, в който посочва имената на 22 доказани "българомислещи" в селото, като описва "противодържавната" им дейност и тази на семействата им, както и участието им в Илинденското въстание. Кабулас пише, че българите бойкотират службите на гръцки език, нарича кмета "фанатик българомислещ" и отбелязва, че местните жители от любов към България наричат селото си Малка София.^[6] Според гръцки жандармерийски документи от същата 1932 година в Идруса живеят 170 семейства, 157 от които "българомислещи с изявено българско съзнание" и 8 с "изявено албанско съзнание".

Между Първата световна и Втората световна война отвъд океана емигрират 24 български семейства със 104 души и 15 албански с 41 души. В България емигрират 38 български семейства със 122 души, а в Югославия 5 български семейства с 22 души. Преброяването от 1940 сочи 974 души. По време на Втората световна война жителите на Долно Котори се включват активно в българската паравоенна организация „Охрана“, която води сражения с гръцките партизани в региона. След края на войната през 1945 година 60 жители на Долно Котори са съдени като членове на „Охрана“. Според статистиката от 1945 година в селото има 1026 жители, 550 от които с "негръцко национално съзнание", 326 с гръцко и 150 с "неустановено национално съзнание".

По време на Гражданската война в Гърция 35 семейства от Долно Котори емигрират в Югославия, а 65 - в другите социалистически страни. Преброяванията от 1961 и 1971 показват 571 и 506 жители. През 1991 населението намалява на 380 души, предимно поради емигриране в Австралия.

[редактиране] Родени в Долно Котори

• Стефан Гошев (1859 - 1932), български просветен деец и революционер

[редактиране] Външни връзки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 333
2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
4. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
5. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 147
6. ↑ Доклад на Димитриос Кабурас от февруари 1932 г. Централен партиен архив, ф.214, оп.1, а.е.573, л.116. Цитирано по: Георги Даскалов. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.197.

Дем Кучковени (Перасма)
Кучковени (Перасма) | Бел камен (Дросопиги) | Въртолом (Агиос Вартоломеос) | Гара Баница (Статмос Вевис) | Горно Котори (Ано Идруса) | Долно Котори (Идруса) | Крапешино (Атрапос) | Лагино (Триандафилия) | Лесковец (Лептокариес) | Махала (Тропеухос) | Негован (Фламбуро) | Неред (Полипотамо) | Песочница (Амохори) | Плешевица (Колхики)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област