Гръцки език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръцки език | ||
---|---|---|
Говори се в: | Гърция, Кипър, Албания и други |
|
Район | ||
Общ брой говорещи: | 15 000 000 | |
Класификация | Индоевропейски Гръцки |
|
Официално положение | ||
Официален език на: | Гърция, Кипър |
|
Контролиран от: | --- | |
Кодове на езика | ||
ISO 639-1 | el | |
ISO 639-2 | ell | |
ISO/DIS 639-3 | GRK | |
|
Гръцкият език (Ελληνικά) е индоевропейски език, говорен от около 15 000 000 души в Гърция, Кипър, Албания, България, Турция, Бившата Югославска Република Македония и други.
Съдържание |
[редактиране] История
История на гръцкия език (вижте също: Гръцка азбука) |
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
|
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
|
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.) Диалекти: Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски, Дорийски, Памфилски; Омиров. Евентуален диалект: Античен македонски. |
Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
|
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
|
Новогръцки (от 1453) Диалекти: Кападокийски,Критски, Кипърски, Грико, Катаревуса, Понтийски, Цаконски, Йеванически |
Произлиза от старогръцки език.
[редактиране] Фонетика
[редактиране] Гласни
Гръцкият език има 5 гласни:
Предни | Задни | |
---|---|---|
Затворени | i | u |
Полуотворени | e̞ | o̞ |
Отворени | a |
Често затворените гласни, когато се намират в последната сричка не се произнасят, особено ако се намират между беззвучни съгласни.
[редактиране] Съгласни
В гръцкия има 29 съгласни. Броя на фонемите зависи от анализа и може да бъде сведен дори до 15 ако се приеме например, че звукът [b] представя всъщност /mp/, което е и стандартното писмено представяне.
Билабиални | Лабиодентални | Дентални | Алвеоларни | Палатални | Веларни | |
---|---|---|---|---|---|---|
Експлозивни | p b | t d | c ɟ | k g | ||
Носови | m | ɱ | n | ɲ | ŋ | |
Вибриращи | r | |||||
Фрикативни | f v | θ ð | s z | ç ʝ | x ɣ | |
Африкатни | ʦ ʣ | |||||
Полугласни | j | |||||
Странични | l | ʎ |
[редактиране] Сандхи правила
/n/ преди билабиални и веларни става съответно [m] и [ŋ]. Пише се <μ> (συμπάθεια, "симпатия") и <γ> (συγκρητισμός, "синкретизъм"). Преди лабиовеларните фрикативни <φ> и <β> също се пише <μ>, но се произнася [ɱ] (συμφωνία, "симфония").
Комбинацията <μπ> се произнася [mb] след гласни (но често и [b]), а навсякъде другаде [b]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [mp].
След гласни комбинациите <γγ> и <γκ> се произнасят [ŋg] (или [ŋɟ] преди предните гласни /e/ и /i/), но често се редуцира до [g] (или [ɟ]) в ежедневната реч. <γκ> винаги се произнася [g] (или [ɟ]) в началото на думата, докато <γγ> никога не се пише на това място.
Комбинацията <ντ> се произнася [nd] след гласни (но често и [d]), а навсякъде другаде [d]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [nt].
Звуците /k/ и /g/, преди предните гласни /e/ и /i/, се палатализират, ставайки [c] и [ɟ]. В някои диалекти и особено в критски те стават [ʨ] и [ʥ].
[редактиране] Граматика
[редактиране] Речник
[редактиране] Фрази
- Γειά σου! - Здравей!
- Γειά σας! - Здравейте! Довиждане!
- Γειά! - Здрасти!
- Καλημέρα! - Добър ден!
- Καλό μεσημέρι! - Добър ден! (след пладне)
- Καλησπέρα! - Добър вечер!
- Καληνύχτα! - Лека нощ!
- Αντίο σας! - Довиждане! Чао!
- Ευχαριστώ. - Благодаря.
- Ναι. - Да.
- Όχι. - Не.
[редактиране] Литература
- Омир - "Илиада"
- Софокъл - "Антигона"