Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Гръцки език — Уикипедия

Гръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гръцки език
Говори се в: Гърция, Кипър,
Албания и други
Район
Общ брой говорещи: 15 000 000
Класификация Индоевропейски

 Гръцки
  Атически
   Гръцки

Официално положение
Официален език на: Гърция, Кипър
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 el
ISO 639-2 ell
ISO/DIS 639-3 GRK


Гръцкият език (Ελληνικά) е индоевропейски език, говорен от около 15 000 000 души в Гърция, Кипър, Албания, България, Турция, Бившата Югославска Република Македония и други.

Съдържание

[редактиране] История

История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Евентуален диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Грико, Катаревуса,
Понтийски, Цаконски, Йеванически

Произлиза от старогръцки език.

[редактиране] Фонетика

[редактиране] Гласни

Гръцкият език има 5 гласни:

  Предни Задни
Затворени i u
Полуотворени
Отворени a  

Често затворените гласни, когато се намират в последната сричка не се произнасят, особено ако се намират между беззвучни съгласни.

[редактиране] Съгласни

В гръцкия има 29 съгласни. Броя на фонемите зависи от анализа и може да бъде сведен дори до 15 ако се приеме например, че звукът [b] представя всъщност /mp/, което е и стандартното писмено представяне.

  Билабиални Лабиодентални Дентални Алвеоларни Палатални Веларни
Експлозивни p b     t d c ɟ k g
Носови m ɱ   n ɲ ŋ
Вибриращи       r    
Фрикативни   f v θ ð s z ç ʝ x ɣ
Африкатни       ʦ ʣ    
Полугласни         j  
Странични       l ʎ  

[редактиране] Сандхи правила

/n/ преди билабиални и веларни става съответно [m] и [ŋ]. Пише се <μ> (συμπάθεια, "симпатия") и <γ> (συγκρητισμός, "синкретизъм"). Преди лабиовеларните фрикативни <φ> и <β> също се пише <μ>, но се произнася [ɱ] (συμφωνία, "симфония").

Комбинацията <μπ> се произнася [mb] след гласни (но често и [b]), а навсякъде другаде [b]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [mp].

След гласни комбинациите <γγ> и <γκ> се произнасят [ŋg] (или [ŋɟ] преди предните гласни /e/ и /i/), но често се редуцира до [g] (или [ɟ]) в ежедневната реч. <γκ> винаги се произнася [g] (или [ɟ]) в началото на думата, докато <γγ> никога не се пише на това място.

Комбинацията <ντ> се произнася [nd] след гласни (но често и [d]), а навсякъде другаде [d]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [nt].

Звуците /k/ и /g/, преди предните гласни /e/ и /i/, се палатализират, ставайки [c] и [ɟ]. В някои диалекти и особено в критски те стават [ʨ] и [ʥ].

[редактиране] Граматика

[редактиране] Речник

[редактиране] Фрази

  • Γειά σου! - Здравей!
  • Γειά σας! - Здравейте! Довиждане!
  • Γειά! - Здрасти!
  • Καλημέρα! - Добър ден!
  • Καλό μεσημέρι! - Добър ден! (след пладне)
  • Καλησπέρα! - Добър вечер!
  • Καληνύχτα! - Лека нощ!
  • Αντίο σας! - Довиждане! Чао!
  • Ευχαριστώ. - Благодаря.
  • Ναι. - Да.
  • Όχι. - Не.

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu