Дьорд Пойа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дьорд Пойа американски математик |
|
Роден: | 13 декември 1887 Будапеща, Унгария |
---|---|
Починал: | 7 септември 1985 Пало Алто, САЩ |
Дьорд Пойа (на унгарски: Pólya György[1]) e известен американски математик и педагог от унгарски произход.
Роден е в Будапеща, където през 1912 г. завършва университет. В периода 1914 - 1940 г. работи в Цюрих, Швейцария, а след това в различни американски университети.
Той работи по широк кръг математически теми, сред които числови редици, теория на числата и комбинаторика, но основните му работи са в теорията на функциите на комплексни променливи, функционалния анализ, теория на вероятностите, математическата статистика и комбинаторния анализ.
В късните си трудове се изявява като вещ педагог и популяризатор на математиката, като полага значителни усилия да характеризира обобщените методи, по които хората решават математически задачи, и описва как да се преподават и изучават тези методи. На тази тема пише няколко книги.
В "Как се решава тази задача" ("How to Solve It. A new aspect of mathematical method", 1946) , Пойа дава общи евристични насоки за решаване на всевъзможни задачи, не само такива с математически характер. Книгата съдържа съвети как да се преподава математика за ученици.
В "Математиката и правдоподобните разсъждения. Том І: Индукция и аналогия в математиката" ("Mathematics and Plausible Reasoning. Volume I: Induction and Analogy in Mathematics", 1954) Пойа обсъжда индуктивните разсъждения в математиката, т.е. мисленето по посока от частното към общото. В книгата е включена и глава за математическата индукция, но тази техника не е във фокуса на книгата. Във втората част на труда си "Математиката и правдоподобните разсъждения. Том ІІ: Схеми на правдоподобни заключения" ("Mathematics and Plausible Reasoning Volume II: Patterns of Plausible Reasoning", 1968) Пойа дискутира по-общите форми на индуктивната логика, които могат да се използват за груба оценка до каква степен дадена хипотеза (и в частност, математическа хипотеза) е правдоподобна.
През 1976 г. Американската математическа асоциация учредява приза "Джордж Пойа" за блестящи разяснителни статии, публикувани в "College Mathematics Journal".
[редактиране] Излезли книги на Пойа на български
- "Математическото откритие", ДИ "Народна просвета", София, 1968
- "Математиката и правдоподобните разсъждения. Том І: Индукция и аналогия в математиката", ДИ "Народна просвета", София, 1970
- "Как се решава тази задача", ДИ "Народна просвета", София, 1972
- "Задачи и теореми по анализ. Том І", ДИ "Наука и изкуство", София, 1973 (учебник)
- "Задачи и теореми по анализ. Том ІІ", ДИ "Наука и изкуство", София, 1974 (учебник)
- "Математиката и правдоподобните разсъждения. Том ІІ: Схеми на правдоподобни заключения", ДИ "Народна просвета", София, 1976
[редактиране] Използвани източници
- Бородин, А. И. (1987). „Выдающиеся математики“. Радяньска Школа, Киев.
[редактиране] Бележки
- ↑ Унгарското произношение е "Дьорд Пойа". В САЩ възприетият начин на изписване на името е "George Pólya" , произнасяно "Джордж Пойа", в литературата е популярно и немското произношение "Георг Полиа"