Емануел Сведенборг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емануел Сведенборг (по рождение Емануел Сведберг; 29 януари 1688 – 29 март, 1772) Шведски учен, философ, Християнски мистик, и теолог. Сведенборг имал успешна кариера като учен и изобретател. На възраст 56 той навлязъл в духовна фаза, в която имал съновидения и визии. Това довело до духовно пробуждане, където той усещал че бил определен от Господ да пише небесни доктрини основани на реформираното християнство. Твърдял че Господ отворил очите му, тъй че чрез тях той можел спокойно да посещава небето и ада, да разговаря с ангели, дяволи, и други духове. През останалите 28 години живот, написал и публикувал 18 теологични творби, от който най известна била "Рай и Ад" (1758), както и няколко непубликувани теологични труда.
Теологическите творби на Сведенборг предизвикали ред отзиви. Към края на неговия живот, в Англия и Швеция се формирали малки групи читатели изучаващи истината която виждали в неговите учения, а няколко писателя сред който Уилям Блейк, Аугуст Стриндберг, Шарл Бодлер, Балзак, Уилям Батлер Уаят и Карл Юнг били повлияни от него. Прочутия философ/психолог Уилям Джеймс, също бил последовател на неговото учение.
Обратното, един от най-видните Шведски автори от времето на Сведенборг, Йохан Хенрик Келгрен, нарекъл Сведенборг "просто глупец", мнение споделяно и от върхушката. През 1768 в Швеция била подета проба за ерес срещу трудовете на Сведенборг и срещу двама човека който разпространявали тези идеи.
250 години след смъртта на Сведенборг, съществуват различни интерпретации на неговата теология (например: "Църква на Сведенборг"), а самият той е бил анализиран в биографични и психологични трудове.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранна възраст
Бащата на Сведенборг Джеспер Сведберг (1653–1735) произлизал от по-скоро заможно семейство, притежаващо мини. Той пътувал в чужбина и изучавал теология, а когато се завърнал в дома си бил достатъчно убедителен да впечатли Шведския крал Карл XI на своята сказка в Стокхолм. С Кралското влиянието по-късно той става професор по теология в "Университета в Упсала" и епископ на град Скара.
Емануел завършил своето следване в Упсала, и през 1710 направил своето Голямо Пътешествие (Grand tour) през Холандия, Франция, и Германия, преди да стигне до Лондон, където прекарал поредните 4 години. По това време Лондон бил най-големия град в света, и най-либералното място в Европа за философски дискусии и свобода на словото. Той бил също така забележителен център на научни идеи и открития. Емануел следвал физика, механика, и философия, четял и писал поезия. Написал до своя благодетел и братовчед Ерик Бензелиус (Младши), че е убеден че може да стане велик учен. В едно от писмата си добавя, като похвалване, списък с изобретения който твърдял че бил направил, включващ подводница и летяща машина.
[редактиране] Период като учен
През 1715 Сведенборг се върнал в Швеция, където през поредните две десетилетия се посветил на естествените науки и инженерни проекти. Първата стъпка била неговата забележима среща с Шведският крал Карл XII в град Люнд, през 1716. Шведският изобретател Кристофер Полхем, който станал близък приятел на Сведенборг, също присъствал. Целта на Сведенборг била да убеди краля да финансира обсерватория в северна Швеция. Войнственият крал не квалифицирал този проект като достатъчно важен, но той назначил Сведенборг като най-висш експерт в Шведската миньорска комисия (Bergskollegium) в Стокхолм.
От 1716 до 1718 Сведенборг публикувал периодично научно издание озаглавено Daedalus Hyperboreus (Северният Дедал) което било документация на механични и математични изобретения и открития. Един забележителен опис бил този на летящата машина, същият който той бил скицирал няколко години преди това.
След смъртта на Карл XII, кралица Улрика Елеонора дала благородническа титла на Сведенборг и децата му. През 17 и 18 век в Швеция било нормално децата на владика да получават тази чест като награда за служенето на техният баща. Фамилното име било променено от Сведберг на Сведенборг.
В 1724 му било предложено управление на катедрата по математика в Университета в Упсала, но той отказал, обяснявайки че в своята кариера се занимавал главно с геометрия, химия и металургия. Споменал също че няма талант да говори убедително поради своето заекване. Заекването му действително било забелязано от много негови познати, и това го принуждавало да говори бавно и внимателно, няма също известни случай той да е говорел пред публика. Предполагало се че неговото слабо говорене било компенсирано чрез обширно аргументиране при писане.
[редактиране] Нова насока на изследвания
През 1730-те Сведенборг започва все повече да се интересува от духовните неща и решава да намери теория която да обясни как материята се отнася до духа. В Лайпциг, 1735, той публикува труд в три тома, озаглавен Философски и минералогични трудове ("Opera philosophica et mineralis"), където опитва да съедини философията и металургията. Трудът бил доценен главно заради разделите си за топене на желязо и мед, и точно този труд дал на Сведенборг международно известност.
Същата година той публикувал малък ръкопис За безкрайното ("On the Infinite"), където се опитал да обясни как крайното е свързано с безкрайното и как духа е свързан със материята. Това бил първият ръкопис където той се докосвал до тази тема. Тъй като представил гледна точка че духа е образуван от материални вещества, той знаел, че това може да е в конфликт с установената теология.
През 1730-те Сведенборг предприел много изследвания по анатомия и физиология. Той също така провел щателно изследване на модните философи по онова време, Джон Лок, Кристян Волф и Лайбниц, както и на по-ранни мислители Платон, Аристотел, Плотин, Августин, Декарт и други.
През 1743, на възраст 55, Сведенборг поискал разрешение за отсъствие от работа за да пътува в чужбина. Неговата цел била да събере материали за Животинско царство или Царството на Живота, тема на която книги в Швеция не били достъпни. Целта на книгата била да обясни духа от анатомическа гледна точка. Планирал да издаде като цяло 17 тома.
[редактиране] Криза
До 1744 пътувал до Холандия. По това време започнал да има странни сънища. Сведенборг на повечето от пътуванията си носел със себе си пътен дневник. Местонахождението на дневника дълго време било неизвестно, но той бил открит през 1850 г. в Кралската библиотека и публикуван в 1859 като Дневник на сънищата. Там се намират важни записки за събитията по време на кризата.
Той имал най-разнообразни сънища и визии, едни от тях много приятни, други доста смущаващи. Тези видения продължавали и докато пътувал за Лондон където възнамерявал да публикува Царството на Живота. Този очистителен процес траял 6 месеца и бил сравнен до Католическото схващане за ‘очистване’. Анализът на дневника довел до заключението че това което Сведенборг записва в своят „Дневник на Сънищата” било битка между обичта му към себе си и обичта му към Бога. Състояние на халюцинации често е описвано като състояние на транс и е срещано сред мистиците.
[редактиране] Визии и духовни прозрения
От последния запис в дневника, от Октомври 26-27 1744, Сведенборг е сякаш наясно относно пътя които да следва. Той усеща че трябва да изостави текущия си проект и да напише нова книга за преклонението пред Бога. Скоро той започва работа върху „Преклонението и Любовта към Бога” (De cultu et amore Dei). Този труд не бил напълно завършен но въпреки това Сведенборг го издал в Лондон през Юни 1745.
Едно обяснение защо този труд никога не бил довършен е подавано в добре известна и често цитирана история. През Април 1745, Сведенборг вечерял в частна стая в механа в Лондон. Към края на вечерята му причерняло пред очите, и стаята се променила. Внезапно забелязал човек седящ в ъгъла на стаята, който му казал: "Не яж много!". Уплашен, Сведенборг се забързал за в къщи. По-късно същата нощ, същия човек се появил в сънят му. Човекът му казал, че Той е Господ, че Той е определил Сведенборг да разкрие духовното значение на Библията и че Той ще направлява Сведенборг какво да пише. В същата нощ духовният свят бил отворен за Сведенборг.
[редактиране] Духовни обяснения и трудове
През Юни 1747, Сведенборг се отказал от поста си като най-висш експерт в комисия по мините. Той обяснил че бил задължен за извърши работа която вече бил започнал, и пожелал да получава половината от заплатата си като пенсия. Той се заел наново да изучава Иврит и започнал работа върху духовната интерпретация на Библията с цел да интерпретира духовното значение на всеки стих. От някъде между 1746 и 1747, а за поредните десет години, той посветил цялата си енергия на тази задача. Този труд който обикновено е определян като Небесни Тайни ("Arcana Caelestia"), щял да стане неговото велико дело, и основа на неговите бъдещи трудове по теология.
Трудът бил анонимен и Сведенборг не бил идентифициран като негов автор до края на 1750-те. Той се състоя от осем тома, публикувани между 1749 и 1756, но привлякъл малко внимание, тъй като твърде малко хора могли да разберат неговият смисъл.
Останалата част от неговият живот от 1747 до неговата смърт през 1772, той прекарал в Стокхолм, Холандия и Лондон. По време на тези 25 години той написал още 14 труда с духовно съдържание повечето от който били публикувани докато бил жив. Свободата на печата по онова време не била позволена за религиозните трудове, поради което всички те били издадени или в Лондон или в Холандия.
През този период той се сприятелил с много хора който го определяли като мил и топло-сърдечен човек. Когато бил в компания, бил общителен и разговарял за всичко, каквато и да била темата на разговор. Тези които разговаряли с него разбирали че той бил посветен на своите убеждения. Никога не спорел по религиозни въпроси, освен когато бил подиграван. Тогава той отговарял строго така че подигравката да не се повторела.
През Юли, 1770, на възраст 82 години, той заминал за Амстердам да довърши публикуването на своя последен труд. Книгата, Истинската Християнска Религия (Vera Christiana Religio), била публикувана през 1771 в Амстердам и била една от най-доценените от неговите трудове. Предназначена да обясни неговото учение на Лутерианските Християни, тя била най-конкретна от неговите творби.
През лятото на 1771, той заминал за Лондон. Малко преди Коледа той претърпял удар и бил частично парализиран и прикован на легло. Неговото здраве се подобрило, но той починал на 29 Март, 1772. Съществуват няколко описа от неговите последни месеци, направени от тези с който пребивавал, и от пастор на Шведската църква в Лондон който го посетил няколко пъти.
Той бил погребан в църквата в Лондон. На 140-та годишнина от неговата смърт през 1912/1913, неговите останки били пренесени до Упсалската Катедрала в Швеция, където почиват и сега в съседство до гроба на ботаника Карл Линей.
[редактиране] Научни убеждения
Сведенборг предложил много научни идеи, както преди, така и след кризата си. В неговата младост амбициите му били безкрайни и той искал да представя нова идея всеки ден, както написал до своя братовчед Ерик Бензелиус през 1718. Около 1730, той си променил мнението, и вместо убеждението че висшето знание е нещо което може да бъде постигнато, смятал че то се основа на интуиция. След неговата риза през 1745, той се смятал че получава научни знания спонтанно от ангелите.
От 1745, когато той смята че навлязъл в духовно фаза, той предпочитал да изразява своите "опитност" чрез емпирични определения, твърдейки че точно отразява неща които той преживява по време на своите духовно пътешествия.
Една от неговите псевдо-научни идеи която е определяна като ключова за разбирането на неговата теология, е неговата представа за контактуване. Всъщност той представил своята теория за контактуването в 1744, преди своята криза, в том първи на Regnum Animale отношения с човешката душа.
Основа на теорията за контактуването е отношението между природния ("физическия"), духовния, и божествения свят. Фундамента на таза теория може да се забележи в Неоплатонизма и особено у философът Плотин. С мисъл за такъв сценарии, Сведенборг интерпретирал Библията в нова светлина, твърдейки че дори най-очевидно тривиалните изречения могат да съдържат дълбок духовен смисъл.
[редактиране] Паранормални случай
Съществуват три добре известни документирани случая на паранормални способности отбелязани в литературата за Сведенборг. Първият е от 29 Юли 1759, когато по време на вечеря в Гьотеборг, той възбудено казал на компанията в 6 часа че е имало пожар в Стокхолм (на разстояние 405 км), който изгарял къщите на неговите съседи и заплашвал неговият дом. Два час по-късно, той се успокоил и отбелязал че огънят е спрял на три врати от неговия дом. Два дена по-късно, репортерите потвърдили всяко твърдение съвпадащи с точния час когато Сведенборг подал информацията.
Вторият бил през 1758 когато Сведенборг посетил кралица Луиса Улрика на Швеция, която го помолила да и каже нещо за нейният починал брат принц Аугустус Уилиям. На следващият ден, Сведенборг нашепнал на ухото и нещо след което кралицата пребледняла и обяснила че това било нещо което само тя и нейният брат могли да знаят. Третият бил с жена която изгубила важен документ, и дошла при Сведенборг молейки да попита за местонахождението на документа човек който бил починал в последно време, което той направил следващата вечер.
Имануел Кант, в началото на своята кариера бил впечатлен от тези случай през 1763, и направил разследване да установи дали те били истина. Той също така си купил всичките осем тома на скъпата Arcana Caelestias. През 1766 той публикувал Сънища на Пророка (Träume eines Geistersehers) където той заключавал че случките на Сведенборг не били нищо друго освен илюзия. Все пак той не бил в състояние да даде научно обяснение за описанието на пожара през 1759 година от Сведенборг.
Самият Сведенборг не приписвал особена важност на подобни случки. Той няколкократно обяснявал че Бог не изпълнява повече чудеса, нито път изразява Себе си в човешките сънища.
[редактиране] Теология
Сведенборг определял своята теология откровение на истинската Християнска религия, която била объркана през вековете от теологията. Въпреки това той никога не нарекъл своите трудове теология, тъй като смятал че се основават на истински преживявания, за разлика от теологията.
Основата на теологията на Сведенборг се съдържала в Небесни Тайни (Arcana Caelestia), публикувана в осем тома от 1749 до 1756. Чрез значителен по обем труд той интерпретира Библейски откъси. Преди всичко, той бил убеден в това как Библията описва трансформацията на човек от материалистично в духовно същество. Той започва своят труд с подчертаването как мита за сътворението не представлява опис на създаването на Земята, а опис за човешкото новораждане в 6 етапа. Всичко отнасящо се до човечеството може да бъде също отнесено до Иисус Христос, и как Христос се освободил от материалните ограничения. Сведенборг разгледал тази идея чрез тълкуване на Битие и Изход.
[редактиране] Женитба
Един от е често разглеждан аспектите на трудовете на Сведенборг е неговата идея за женитбата. Сам Сведенборг останал ерген през целия си живот, но това не му попречило да пише обширно по въпроса. Неговият труд Съпружеска любов (1768) бил посветен на тази цел. Той поддържал че добродетелното семейство трябва да бъде постоянно духовно усъвършенстване и на двете страни и че подобен съюз ще бъде запазен дори след края на живота.
Той разглеждал женитбата принципно като съюз между мъдростта — представлявана физически в мъжа — и любовта — представена физически в жената. Този дуализъм може да бъде проследен в трудовете на Сведенборг. Вярата, пише той, е съюз между две качества: разумът (представен чрез мъжа) и стремежът (представена чрез жената). И подобно, мъдростта на Бога има своята съответна част в любовта от Църквата.
[редактиране] Светата Троица
Сведенборг бил определено срещу Християнската доктрина за Светата Троица като три Личности, концепцията за Един Бог който е три отделни Личности: Личността на Отеца, Личността на Сина, и Личността на Светия Дух.
Вместо това той твърдял че трите били различни аспекти на Единият Бог, една Личност в която е Божествената Света Троица, както и че божествеността е невъзможна ако е разделена на три Личности. Сведенборг говорел остро против Троичността на Личности в почти всички свои трудове, и поучавал е Божествената Троичност съществува в една Личност, Бог Иисус Христос, както триединството душа, тяло и дух съществува във всеки човек. Светата Троица в Бог Иисус Христос е Божественото наречено Отецът като Душа, Божественият Човек наречен Синът като Тяло, и действащото Божествено наречено Свети Дух като Дух. Божествеността или Божествената същност на трите е едно, тъй като Личността е една. Според Сведенборг, Мюсюлманите, Евреите и хората от други религии са против Християнството предимно защото неговата доктрина за Света Троица от Личности превръща Един Бог в Трима Богове. Той смятал че разделението на Светата Троица на три отделни Личности произлизало от Първия Вселенски Събор през 325 и Вероучението на Атанасиус, около 500 година.
