Емборе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емборе

Данни
Население:	1 003 (2001)
Надм. височина:	865 м
Геогр. положение:	40° 28' 60 сев. ш. 21° 33' 0 изт. д.
Пощ. код:	500 05
Тел. код:	24630-6

Емборе (на гръцки: Εμπόριο, Емборио, катаревуса: Εμπόριον, Емборион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, център на Дем Мурик (Мурики), Ном Кожани, Област Западна Македония с 1 003 жители. Селото е разположено на 14 километра западно от Кайляри (Птолемаида) в подножието на планината Мурик (Мурики).

[редактиране] История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Енбория с 71 джизие ханета (домакинства).

В края на 19 век Емборе е смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Ембари е посочено като село с 280 домакинства с 680 жители българи и 80 жители мюсюлмани.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Емборе има 1 320 жители българи и 200 жители турци.^[2] В началото на 20 век почти цялото Емборе е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 640 българи екзархисти и 120 патриаршисти. В селото функционират три български училища - две основни и едно прогимназиално.^[3]

Като будно българско село Емборе пострадва значително от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. След няколко заплашителни писма на 27 април 1907 година селото е нападнато от гръцки андарти и отчасти опожарено, при което загиват няколко жени. Христо Силянов в "Писма и изповеди на един четник" пише за Емборе:

Емборе е първо българско село в Кайлярско и се слави с ученолюбието на жителите си и с добре уредено трикласно училище. Между всички македонски села то е дало най-много учители. Но емборяни не са тъй усърдни и към революционното дело. Съзнанието, че Емборе и няколко още съседни села са изолирано българско островче посред турско море, ги кара да странят от освободителната борба. По случайно съвпадение или повлияни от духа на селяните учителите, броят на които е значителен, също не се отличават с революционен жар.^[4]

След Балканската война селото попада в Гърция и част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Емборе са заселени 182 гърци бежанци от Мала Азия. В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Емборе живеят 200 "чуждогласни" семейства и 70 бежански от Понт и Мала Азия.

[редактиране] Преброявания

1913 - 1 398 души
1920 - 1 180 души
1928 - 1 078 души
1940 - 1 177 души
1951 - 1 173 души
1961 - 1 169 души
1971 - 917 души
1981 - 924 души
1991 - 922 души
2001 - 1 003 души

[редактиране] Родени в Емборе

Благой Попдимитров (1856 - 1944), български просветен деец
Васил Василев (1897 - ?), български общественик
Димитър Константинов (1841 - 1918)
Димитър Македонски (1847 - 1898), български просветен деец
Емануил Попдимитров (1894 - ?), български общественик и писател
Карл Джордж Чотов – певец и артист, работил в САЩ
Коста Стоянов (1848 - 1929), български обществен деец
Крум Пиндов (1915 - ), канадски бизнесмен
Кузман Георгиевски (1927 - }, македонски учен и писател
Симеон Евтимов (1897 - 1933), български революционер и журналист
Филип Манолов, български общественик

[редактиране] Външни връзки

История на Емборе

[редактиране] Бележки

Открийте още информация за Емборе в нашите сродни проекти:

Уикиизточник

↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
↑ Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник, 1902. София, 1927.

Дем Мурик (Мурики)
Емборе (Емборио) \| Дебрец (Анарахи) \| Лъка (Милохори) \| Палиор (Фуфас) \| Радунища (Криовриси) \| Сълпово (Ардаса)