Ернест Ренан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жозеф Ернест Ренан френски писател и философ
Роден:	27 или 28 февруари 1823 Tréguier, Франция
Починал:	12 октомври 1892 Париж, Франция

Жозеф Ернест Ренан (на френски Joseph Ernest Renan) е френски философ, писател, археолог, историк на религията, ориенталист и филолог. Той е член на Френската академия.

[редактиране] Живот

От 1838 г. Ренан следва католическа теология в семинарията Saint-Nicolas-du-Chardonnet (Париж). През 1841 г. се премества в Seminar von Issy а през 1843 г. в Grand Séminaire de Saint-Sulpice. През 1845 г. напуска семинарията, тъй като започва да се съмнява в историческата достоверност на Свещеното писание. Става привърженик на несмкия идеализъм и на критичната немска екзегеза („Tübinger Schule“).

През 1855 г. Ренан издава историческо-систематичен конкорданс на семитските езици. Различните му пътувния до Близкия изток довеждат до написването на известната му книга „Животът на Исус“ (La Vie de Jésus), чийто първи том се издава през 1863 г. В тази книга Ренан се опитва да представи живота, образа и пътя на Исус Христос през погледа на познанието за античността на своето време. Ренан представя Исус като личност, обожествена от своите последователи след неговата смърт. Ренан разглежда историята на религиите като парадигма на еволюцията, като развитие на човечеството и на моралното усъвършенстване.

За това си произведение Ренан е остро критикуван, а през 1863 г. дори е освободен за известно време от професорското си място. Книгата му се продава в тираж от 16 000 бройки в продължение на половин година. След една година е рехабилитиран и през 1878 г. е избран за член на Френската академия.

[редактиране] „Какво е нация?“

Ренан е известен със своята Лекция („Какво е нация?“) изнесена на 11 март 1882 г. в Сорбоната, в което дава следната модерна дефиниция:

„Нацията е една голяма общност на солидарност, която се образува чрез чувството за жертвите, които се принасят и които сме готови да принесем. Тя предпоставя минало, но може да се обобщи в настоящето чрез един осезаем факт: доволството и ясно изразената воля, да се продължи общия живот. Съществуването на една нация е (извинете метафората) е един всекидневен плебисцит, както съществуването на личността е едно постоянно укрепване на живота.“

В това слово, което често се свежда само до „нацията е ежедневен плебисцит“, представя още през 1882 г. идеята на европейския съюз:

„Нациите не са нещо вечно. Те са започнали някога, те ще приключат. Европейската конфедерация вероятно ще ги смени.“