Исус Христос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Исус Христос християнски бог и ислямски пророк

Роден:	около 8-4 г. пр.н.е. Витлеем, Израел
Починал:	около 26-36 Йерусалим, Израел

Исус Христос или Иисус Христос^[1] (8/4 г. пр.н.е. — 29/36 г. сл.н.е.; от гр. Ιησούς Χριστός), известен още като Исус от Назарет или Иса (на араб.), е централна фигура в християнството и пророк в исляма. Името Ιησούς (Иисус) е гръцката форма на еврейското име Йешуа (Спасител), а Χριστός (Христос) е гръцки превод на Машия (Месия – Помазаник или Божи Избраник).

Основен източник на информация за живота и учението на Иисус са четирите канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е еврейски учител от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския губернатор Понтий Пилат осъден на смърт чрез разпъване на кръст.^[2] Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, малцина учени поставят под въпрос историческата личност Иисус.^[3]

Християнското гледище за Иисус (обект на христологията) е разностранно и сложно. Иисус Христос се почита от мнозинството християни като Син Божи, Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Нонтринитаристичните християни приемат редица други интерпретации относно божествеността на Иисус.

Повечето християни вярват, че Иисус е роден от девица, разпнат е и е погребан в гробница^[4], възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи редом до Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества.

В Исляма Иисус (на араб. Иса) е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. За разлика от християнството обаче, мюсюлманите не вярват в разпването и божествения произход на Иисус. Според Исляма Иса е жив на небето^[5] и ще се върне на земята като Месия^[6], придружен от Махди, след като земята се потопи всецяло в грях и несправедливост.

Съдържание

1 Хронология
2 Живот и учение според четирите канонични евангелия
3 Историчност
4 Името според православната българска традиция
5 Бележки
6 Книги върху живота на Исус Христос
7 Външни препратки
8 Източници
9 Вижте също

[редактиране] Хронология

След смъртта на Ирод Велики Палестина е разделена на четири провинции (тетрархии). В 6 г. на н.е. Юдея и Самария се управляват от прокуратор, назначен от римския император. Населението е етнически разнолико – гръцки градове с еврейски гета в центъра им. Възможно е Иисус да е говорил и на гръцки, макар че Юдея е център на юдаизма и арамейския език. Някои учени твърдят, че иврит все още е бил жив език и арамейският не го е изместил напълно, така че е възможно майчиният език на Иисус да е бил иврит, а не арамейски.

В гръцките градове, разположени по търговските пътища често се случват погроми над евреите, от друга страна самаритяните ограбват и убиват галилейците, които минават на път за Йерусалим през техните территории. Еврейската общност е разделена богати и бедни, на много политически групи и секти. В Талмуда се казва: „Израел падна под робство затова, защото в страната се появиха 24 разновидни секти“. Садукеите, начело с първосвещениците, водят мирна политика с римляните и образуват мощна социална группа. В Йерусалим има 20 хиляди свещеници, освен това много левити – служители в храма, при население 120-150 хиляди души. Първосвещениците в Юдея събират огромни данъци. Голяма юдейска секта са набожните фарисеи, фанатично вярващи в идващия месия, който ще ги освободи от римско робство. Появяват се най-различни лъжемесии и пророци, което води до чести народни вълнения, потушавани жестоко от римляните. Йосиф Флавий пише, че веднъж в Йерусалим са били разпънати на кръст общо 2 000 души. Възникват терористичните организации на зелотите и сикариите, които започват борба на живот и смърт с римляните и техните помагачи. В такава обстановка, стигаща до междуособни войни, идва от далечна Галилея в Йерусалим Иисус. Укорявяйки юдеите и свещениците в проповедите си и изпъждайки търговците от двора на храма, той се намира в смъртна опасност.

[редактиране] Живот и учение според четирите канонични евангелия

Част от серията статии за Християнство

Основи Господ Иисус Христос Светата Троица (Бог Отец · Син · Дух) Библия · Християнска теология Христология Апостолите · Християнска църква Царство · Евангелие Нетринитарни възгледи История на християнството Християнството в дати
Библията Стар завет · Нов завет Десетословие (Декалог) Проповедта на планината Непорочно зачатие · Възкресение Великото предписание Боговдъхновение Книги · Канон · Апокриф Херменевтика · Септуагинта Преводи на Библията
Християнска теология История на Теологията · Апологетика Сътворение · Първороден грях Завет · Закон Милост · Вяра · Правосъдие Спасение · Опрощение · Освещение Кръщение · Теозис Християнско богопочитание Църквата · Тайнства · Бъдещето
История и традиции Икуменически съвети Символ верую · Мисии Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията Източно християнство Източно православие Древни източни национални църкви Сирийско християнство Асирийска църква Източно-католически църкви Западно християнство Римокатолицизъм · Протестантство Томизъм · Анабаптизъм Лутеранство · Англиканизъм Методизъм · Калвинизъм Арминианизъм · Баптизъм Евангелизъм · Ресторационизъм Либерализъм · Фундаментализъм Адвентизъм · Петдесятници Деноминации · Движения Икуменизъм · Проповедничество Молитва · Музика Литургия · Календар Символика · Изкуство
Личности Отци на Църквата Апостол Павел · Петър Константин І · Атанасий Аврелий Августин Дионисий Ареопагит · Ириней Анселм · Тома Аквински Григорий Палама · Джон Уиклиф Мартин Лутер · Жан Калвин Уесли · Кери · Барт · Греъм Вартоломей І · Йоан Павел ІІ

Според четирите канонични Евангелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан) и множеството апокрифи Иисус Христос е известен на Дева Мария от архангел Гавриил (Благовещение) и роден (Рождество Христово) в г. Витлеем, в областта Галилея в северна Палестина. Най-често наричаните рождени дати са 754 и 749 г. след основаването на Рим (753 г. пр. н.е.). Младенецът е обрезан по еврейски обичай (Обрезание Господне)на 8-я ден след раждането му и е наречен Иисус. На 40-я ден Богородица и Йосиф го въвеждат пак по стар обичай в храма (Сретение Господне). До 13 годишна възраст Иисус живее в дома на дърводелеца Йосиф в малкия град Назарет. На 12 години отива на празника Пасха в Йерусалим и тълкува Библията сред книжниците в храма. Кръстен е (Богоявление (Йордановден)) на 30 г. в реката Йордан от Йоан Кръстител, след което се отправя в пустинята на 40 дневен пост и е изкушаван там трикратно от Сатаната. Започва да проповядва в родната Галилея и събира около себе си 12 ученици - (апостоли). (Христос проповядва повече от 3 години, извършва исцеления и чудеса.) На брака в Кана Галилейска извършва първото чудо, пребивава след това няколко дни в Капернаум, където изцелява сина на един велможа (Йоан 4, 46-54). На 1 април 783 г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха (Връбница), влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на фарисеите. В сряда на 4 април, (Юда) един от учениците му, го предава за 30 сребърника на синедриона. В четвъртък (5 април) Христос се отправя от Витания, където извършва най-голямото чудо (Възкресение Лазарево (Лазаровден)), в Йеруслаим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на Евхаристията с хляб и вино. В полунощ отива в Гетсиманската градина край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; Преображение Господне). Между втурналата се в градината тълпа е Юда Искариотски - един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника Кайфа, под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор Пилат Понтийски отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък на 6 април около 12 ч. Христос, заедно с двама разбойника, е отведен от римски войници и разпънат на кръст на хълма Голгота в Йерусалим. Двама члена на синедриона - Йосиф Ариматийски и Никодим - получават от Пилат разрешение да снемат тялото от кръста и го погребват в семейната гробницата на Йосиф близко до Голгота. В неделя (8 април) Христос възкръсва Възкресение Христово - Пасха. Мария Магдалена и други жени Мироносици (Пасха на Мироносиците), отправили се още до разсъмване да помажат тялото на Христос, намират гроба празен. След възкресението Христос се явява първо на Мария Магдалена, а след това и на много свои ученици. На 40-я ден Христос в присъствие на своите ученици се възнася - Възнесение Господне (Спасов ден).

[редактиране] Историчност

Някои учени различават историческата личност Иисус Назарянина от Иисус Христос (Божия син). Науката, която се занимава с теологичните аспекти на Иисус Христос, се нарича христология. Историческият скептицизъм и въобще привеждането на исторически доказателства за Иисус Христос се смята от консервативното православно богословие, както и от консервативната западна теология, за противно на вярата. Достоверността на историческите свидетелства са предмет на спор и до днес. Литературата на тема „християнство“ е необозрима, както и мненията и подходите към нея, които стигат до крайности.

Като исторически извор от началото на 2 век най-често се цитира римският историк Йосиф Флавий (Йосеф бен Маттитияху), роден през 37 г. в знатно юдейско семейство. В „Юдейското минало“ или „Древности“ в главата за управлението на Пилат (ХVІІІ. 33), той пише: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек. Той извършил удивителни дела и привлякъл към себе си много юдеи и много елини (езичници). Той бил Христос (месия). По донос на първите ни хора Пилат го осъдил на разпъване, но тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил жив. Божи пророци предрекли това и много други негови чудеса. И до днес съществуват наричащи себе си христяни, които се наричат така по неговото име.“ Друг вариант на този текст, който се смята за по-близък до загубения оригинал звучи така: “По това време живял мъдър човек на име Иисус. Той живеел достойно и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но онези, които станали негови ученици, не се отрекли от учението му. Те съобщили, че той им се явил три дни след разпването му и той бил жив. Предполагат, че той бил Месия, за когото пророците предсказвали чудеса.“ Спорно е авторството на Йосиф Флавий върху въпросния текст. Има предположение, че текста е внесен по-късно от преписвач.

[редактиране] Името според православната българска традиция

В най-старите старобългарски паметници се среща транслитерацията Исоусъ Хрьстосъ както и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават – в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу^[7]. На иконите задължително се пише гръцката монограма IС ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано „Iисус“. В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата „Исус“, която е подобна на старата руско-църковнославянска форма, поправена през 17 в. от руския патриарх Никон на „Iисус“ и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на „Иисус“. В Русия допълнителната буква «и» става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

[редактиране] Бележки

↑ В историческата литература се среща и с двете транскрипции.
↑ Raymond E. Brown, The Death of the Messiah: From Gethsemane to the Grave (New York: Doubleday, Anchor Bible Reference Library 1994), p. 964; D. A. Carson, et al., p. 50-56; Shaye J.D. Cohen, From the Maccabees to the Mishnah, Westminster Press, 1987, p. 78, 93, 105, 108; John Dominic Crossan, The Historical Jesus: The Life of a Mediterranean Jewish Peasant, HarperCollins, 1991, p. xi-xiii; Michael Grant, p. 34-35, 78, 166, 200; Paula Fredriksen, Jesus of Nazareth, King of the Jews, Alfred A. Knopf, 1999, p. 6-7, 105-110, 232-234, 266; John P. Meier, vol. 1:68, 146, 199, 278, 386, 2:726; E.P. Sanders, pp. 12-13; Geza Vermes, Jesus the Jew (Philadelphia: Fortress Press 1973), p. 37.; Paul L. Maier, In the Fullness of Time, Kregel, 1991, pp. 1, 99, 121, 171; N. T. Wright, The Meaning of Jesus: Two Visions, HarperCollins, 1998, pp. 32, 83, 100-102, 222; Ben Witherington III, pp. 12-20.
↑ Bruno Bauer; Timothy Freke & Peter Gandy. The Jesus Mysteries: Was the 'Original Jesus' a Pagan God? London: HarperCollins Publishers, 1999, pp. 133, 158; Michael Martin; John Mackinnon Robertson; G.A. Wells. The Jesus Legend, Chicago: Open Court, 1996, p xii.
↑ Матей 27:59-60, Марко 15:46, Лука 23:52-53, Йоан 19:40-42.
↑ [Сура Ал-Имран, 55], [Сура Ниса, 158]
↑ [Сура Ниса, 159]
↑ С. Стоянов, М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С. 1976, с. 143, 235

[редактиране] Книги върху живота на Исус Христос

Дикенс, Чарлс. Животът на Исус Христос, 95 стр.
Ренан, Ернест. Животът на Исус.
Вайт, Елена. Животът на Исус Христос, 534 стр. ISBN 9547190385.
Фарар, Фредерик. Животът на Исус Христос, 464 стр. ISBN 9545285370.
Щраус, Давид. Животът на Исус.
Джеймз И. Талмадж. Исуса Христа. ISBN 0-87747-903-8

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

В статията са използвани частично освен текстът на Зенон Кожидовски за Палестина[[1]], четирите канонични евангелия и статията „Iисус“ // Полный православный богословский энциклопедический словарь, т. 1, Москва 1992 (препечатка на дореволюционното издание), 1062-1072.