Еукариоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еукариотите са биологична империя организми, чиито клетки притежават ядро, където е събран генетичният материал. Те включват животните, растенията и гъбите, които са най-вече многоклетъчни, както и разнообразни други групи обединени в биологичното царство протиста, които са едноклетъчни. Името идва от гръцките думи eus (истина) и karyon (ядка), определящи ядрото.

Еукариотните клетки по принцип са много по-големи (хиляди пъти) от прокариотните. Те имат цитоплазмен скелет и разнообразни вътрешни мембрани и структури, наречени органели.Цитоплазмените органели зависят от вида на клетката. Общите за всички видове са: ядро, вътреплазмена мрежа, митохондрии и т.н. Клетъчна мембрана, цитоплазма и рибозоми има и при прокариотите. В растителните и гъбните клетки съществуват вакуоли, а само в растителните-пластиди. ДНК са събрани в снопчета, наречени хромозоми, които са разделени на нишки в ядрото.

[редактиране] Възникване и еволюция на групата

Предполага се, че еукариотите са възникнакнали след няколко етапа на симбиоза на древни бактерии, всяка от които отговаря за някой от фундаменталните механизми в съвременнтата еукариотична клетка — размножаване, опаковка и управление на генетичния материал, кислородно дишане, фотосинтеза при растенията.

Обратната хипотеза предполага първоначалното съществуване на прото-клетка, притежаваща смесени характеристики. От нея, в резултат на опростяване и специализация към ниските нива на хранителните вериги възниква прокариота, а еукариота заема по-високите нива, развивайки по-комплексно поведение чрез усложняване на генетичния апарат. Едва след това в резултат на симбиоза еукариотичната клетка придобива митохондрии, а при растенията и хлоропласти.