Жан-Люк Годар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Жан-Люк Годар френски режисьор |
|
| Роден: | 3 декември 1930 Париж, Франция |
|---|---|
Жан-Люк Годар (на френски: Jean-Luc Godard) е френски режисьор и кинокритик.
Годар е един от лидерите на "Новата вълна" във френското кино. Автор е на филми като "Алфавил/Alphaville"; "Мъжки род-женски род/Masculin, féminin"; "Жената си е жена/Une femme est une femme" и др. Считан е за виден представител на авангарда в световнато кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в "Газет дю синема" и "Кайе дю синема". През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима "До последен дъх", който се превръща в емблематичен за "Новата вълна". Другият негов филм "Малкият войник" (1960)е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация. В 1961 г. се жени за октшросато Ана Карина, която участва в много негови творби - "Жената си е жена"(1961); "Да живееш живота си"(1962); "Made in USA"(1967)и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави "Алфавил" и "Лудият Пиеро"(1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза. Във филми като "Две-три неща, които знам за нея"; "Мъжки род-женски род" - Годар играе ролята на социолог. С "Китайката"(1967) показва интереса си към политиката и изпреварва майските събития от 1968 година във Франция. В "Уикенд"(1967) показва проституирането чрез работата и неговото компенсиране, чрез индустрията на свободното време. В началото на 70-те г. на ХХ в. мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. "Всичко върви добре" (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. В 1979 снима "Да спасява който може/живота/"; "Страст" (1982);"Поздрав, Мария" (1985);"Детектив" (1985); "Пази дясната си страна" (1987). През новият век създава "Ода за любовта" (2001) разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването разгледани при три поколения. Последните засега филми на Годар са "Нашата музика/Notre musique"(2004) и "Moments choisis des histoire(s) du cinéma" (2004)
