Жорж Дантон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Жорж Дантон френски политик |
|
 |
|
| Роден: | 26 октомври 1759 Арси сюр Об, Франция |
|---|---|
| Починал: | 5 април 1794 Париж, Франция |
Жорж Жак Дантон е френски държавник, една от водещите фигури на Великата френска революция.
Роден в малкото селище Арси сюр Об на 26 октомври 1759 г. Син на прокурор. Жени се по щастливо стечение на обстоятелствата за дъщерята на заможен човек. Получава важен заем, който му позволява да си осигури добро социално положение и да води благоприятен живот. След като става адвокат се мести в Париж, където създава и става водач на корделиерите в началото на революционния процес. Придобива слава благодарение на доброто си ораторство и реторика. Член на Парижката комуна, той помага за подготвянето и организирането на преврата от август 1792, атака срещу Тюйлери и поражението на монархията. В новата република той става министър на правосъдието и фактически оглавява Временния Изпълнителен Съвет. Член на Конвента (Народното събрание), той ръководи първия Комитет за обществено спасение (Април – Юли 1793), създаден от Конвента като главен управляващ орган на Франция.
Когато Франция търпи военни преврати, Дантон организира отбраната на държавата от интервентите и започва да води чуждестранна, външна, помирителна политика, като се опитва да намери дипломатическо, мирно решение на споровете с другите европейски монархии, но не получава успех. Поради това, той не е включен (юли 1793) в новия Комитет за обществено спасение и тогава се оттегля от столицата. Неговият бивш съдружник Максимилиан Робеспиер заема мястото му. Завръща се през ноември, когато финансови спекулации и скандали, въвличащи неговите поддръжници и приятели, че приемат подкупи от монархистите, са разкрити. Може би за да им помогне, той настоява за отпускане на аварийните мерки, особено Режимът на Терора (революционния терор) и напада диктатурата на Комитета. Скоро след като Комитетът елиминира екстремистите, водени от Жак Рене Ебер, той се обръща срещу Дантон и „индулгентите“, т.е. центристи. На 30 март 1794 г. Дантон, К. Демулен и техни последователи са задържани в заговор за преврат и сваляне на правителството. Опитът е неуспешен и Дантон е гилотиниран на 5 април 1794.
Съществуват много спорове относно неговия характер, особено между Алфонс Олард, който го защитава като голям държавник и патриот, и Албърт Матиас, който го разглежда като демагог и корумпиран политик.
