Загоричани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Загоричани
Данни
Население:	432 (2001)
Надм. височина:	1122 м
Геогр. положение:	40° 34' 0 сев. ш. 21° 25' 60 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Загоричани, Загоричени или Загоричане (гръцки димотики: Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, старо Ζαγορίτσανη, Загорицани) е село в Гърция, Дем Свети Врач (Агии Анаргири), Ном Костур, Област Западна Македония с 432 жители.

Съдържание 1 История 1.1 В Османската империя 1.2 В Гърция 1.3 Втората световна война 1.4 След Втората световна война 2 Родени в Загоричани 3 Външни връзки 4 Бележки

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и селото си спечелва прозвището Малка София.^[1][2] През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 година, в Загоричане има 560 домакинства с 1600 жители българи^[3]. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 в Загоричани живеят 3300 жители българи.^[4] Почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 3 672 българи екзархисти, 450 патриаршисти и 48 власи. В селото функционират две български училища.^[5]

Загоричанци активно участват в Илинденското въстание, по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени ^[6]. Голямото будно българско село е трън в очите и на гръцката пропаганда начело с костурския митрополит Германос Каравангелис. На 15 март 1905 година съединени андартски чети от около 300 души нападат селото и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души и цялото село е отново изгорено. След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 година вследствие на Балканската война.

[редактиране] В Гърция

Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 2 320 души, а това от 1920 година - 376 семейства с 1 246. След гръцката катастрофа в Гръцко-турската война и Лозанския мир в селото са заселени 33 гръцки бежански семейства от Понт, общо 112 души. Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 72 гърци бежанци. В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит Василий, който е родом от Загоричани. Преброяването през 1932 година показва 180 българогласни семейства всичките с „изявено българско национално съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Василиас заедно с Екши Су, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона.

[редактиране] Втората световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадено подразделение на Българския клуб и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация Охрана. През май 1943 година селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации.

В доклада си от 1 декември 1944 година заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното бългаско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.

В 1945 година в селото има 910 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. През декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение в участие в Охрана и „комитаджийство“, от тях шестима - Коста Бабалов, Васил Лузов, Коста Карадимов, Спиро Карагеоргиев, Никола Шишков и Никола Бързов са осъдени на смърт, 11 - на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.

[редактиране] След Втората световна война

В Гражданската война в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня местен жител, "Сърбя пуши партизани у Вичо, гулема пропаганда направи. За нас или затвур или партизани у планината су сърбуманите кумунисти. Друк път немаше. И така пу причина на сърпцката полтика дип са растури селто, му гу направия кефо на гърците"^[7] В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират.

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 година показват съответно 720, 754 и 479 души, като драстичното намаляване се дължи вече предимно на емиграция отвъд океана.

[редактиране] Родени в Загоричани

• Анастас Янков (1857 - 1906), български революционер, деец на ВМК
• Василий, митрополит на Анхиало и Смирна
• Димитър Благоев (1856 - 1924), български политик
• Димитър Спиров, български търговец и общественик
• Кузо Стефов (1875 - 1902), български революционер, войвода на ВМОРО

[редактиране] Външни връзки

• Загоричани: спомени.
• Христо Силянов за клането в Загоричани

[редактиране] Бележки

1. ↑ Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
2. ↑ Благой Шклифов. „Костурският говор“. София, 1973, ср. 149-150.
3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
4. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 265.
5. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
6. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 202
7. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 97

Дем Свети Врач (Агии Анаргири)
Горенци (Корисос) | Бобища (Верга) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Загоричани (Василиада) | Куманичево (Лития) | Свети Врач (Агии Анагрири) | Холища (Мелисотопос) | Чурилово (Агиос Николаос)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област