Зеаксантин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зеаксантинът е един от двата каротиноида, които се съдържат в ретината. В централната макула той е преобладаваща съствака, дпкато в периферната ретина преобладава лутеинът.
| Зеаксантин | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
| Систематично име | 4-[18-(4-хидрокси-2,6,6-триметил-1-циклохексенил)- 3,7,12,16-тетраметил-октадека- 1,3,5,7,9,11,13,15,17-нонаенил]- 3,5,5-триметил-циклохекс-3-ен-1-ол |
| Други имена | зеаксантин; ß,ß-каротин-3,3'-диол |
| Молекулна формула | C40H56O2 |
| SMILES | CC(C=CC=C(C)C=CC1(C(C)(C)CC(O)CC(C)=1)) =CC=CC=C(C)C=CC=C(C) C=CC2(C(C)(C)CC(O)CC(C)=2) |
| Моларна маса | 568,88 g/mol |
| Външен вид | оранжево-червен |
| CAS номер | 144-68-3 |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | ? g/cm³, ? |
| Разтворимост във вода | неразтворим |
| Точка на топене | 215,5 °C (488,7 K) |
| Точка на кипене | ?°C (? K) |
| Киселинност (pKa) | ? |
| Основност (pKb) | ? |
| Хирално въртене [α]D | ?° |
| Вискозитет | ? cP при ?°C |
| Структура | |
| Молекулярна форма | ? |
| Координационна геометрия |
? |
| Кристална структура | ? |
| Диполен момент | ? D |
| Опасности | |
| Основни опасности | ? |
| Точка на възпламеняване | ?°C |
| Допълнителни данни | |
| Структура и свойства |
n, εr, и др. |
| Термодинамични данни |
Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ |
| Спектрални данни | УВ, ИЧ, ЯМР, МС |
| Сродни съединения | |
| Други аниони | ? |
| Други катиони | ? |
| Сродни ? | ? |
| Сродни съединения | лутеин ксантофил |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Лутеинът и зеаксантинът имат еднакви химически формули и са изомери, но не са стереоизомери. Основната разлика между тях е положението на двойната връзка в един от пръстените. Тази разлика дава на лутеина три хирални центъра, докато зеаксантина има два.
Като хранителна добавка зеаксантинът е хранителен оцветител с Е номер E161h.
