Златица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.

Златица
42° 43' N, 24° 8' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни
Област:	Софийска
Население:	5 739
Надм. височина:	696 м
Пощ. код:	2080
Тел. код:	0728
МПС код:	`СО`
Кмет
Атанас Петров
Адрес на общината

[редактиране] География

Златица се намира в планински район.

Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета - Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси. На северо-запад е град Етрополе, на северо-изток град Тетевен, на юг - град Панагюрище, на изток - градовете - Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово. На запад са Елин Пелин и столицата. През град Етрополе е връзката със северна България - Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен. През Панагюрище за Пазарджик и Пловдив. През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето. На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи жп-тунела в България - Козница (7 км) и Гълъбец (5 км). Скоро ще отворят новия път през Кашана за Етрополе, който чрез изградения тунел ще скъси чувствително разстоянието и времето за пътуване към северна България. През землището протичат няколко реки от басейна на река Тополница. Курудере е реката, протичаща през центъра на града, извираща под връх Свещиплаз. Санърдере е на изток от от центъра и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп. Балъмдере минава покрай бившата шивашка фабрика, дърводелския цех, "Пещерата", селскостопанския двор. На юг от града реките заедно образуват река Златишка, която след местността Бакаджик се смесва с Пирдопска река. Веднага след това те се вливат в река Тополница.

[редактиране] История

Не е известна точна дата на основаване, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Известно е и римското му наименование: Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.

Селището очевидно е продължило съществуването си и през Средновековието, за което свидетелства известната Виргинска грамота на цар Константин Асен от 13 век. Благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора, Златица пада под турска власт едва 30–35 г. след падането на столицата Търново през 1393 г. Отново поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза.

През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от многобройните си тайни революционни комитети.

След Освобождението, през 1880 г. по силата на нововъзприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие — Златишка околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп. При избирането на София за столица на България, Златица е бил сред четирите града предложени за това, но информацията не е сигурна.

Името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация, за съжаление няма сигурни исторически данни че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 година сл.н.е. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашнишния град е унищожено в средата на 3-ти век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица — Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар са селища които са възникнали по протежението на античния път Сердика — Суб Радице — Августа Траяна но това също са само легенди.

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Основно промишлено предприятие е завода за електрорафинирана мед Кумерио Мед. Мандра за млечни продукти - един от най-добрите производители в страната на кашкавал Балкан.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Училища

Основно училище "Отец Паисий" - от 15-ти Септември 2006 - средно училище, Аграрно-техническа професионална гимназия,

[редактиране] Самодейност

Един от най-добрите танцови състави в България е този в Златица.

[редактиране] Театри

Театрален и кино салон с 500 места

[редактиране] Читалище

Читалище "Христо Смирненски" (в комплекс с театралния салон) с над 200 000 тома литература.

[редактиране] Музеи, паметници

Бояновата къща
Чсаовникова кула
Спасово кладенче и манастир
Света Петка
Метох

[редактиране] Черкви, манастири, сгради, местности

"Спасово кладенче", Метох "Златица", "Света Петка", Боянова къща, Златишки конак, Часовникова кула, Момина скала над Църквище, Калето, "Ат" бунар

[редактиране] Спорт

Града има традиции в Класическата борба, баскетбола. Известни спортисти от района са: Стоян Николов - световен шампион по борба класически стил. На западната стена на връх Свещи плаз има възходящи въздушни течения благоприятстващи за развитието на парапланеризма в района. Редовно се срещат почитателите на този спорт там. За туризъм - има добре маркирани пътеки към близките хижи - Свещи плаз, Паскал, Кашана, Кокалско, Мургана (Стара планина), както и на юг към - Кара тепе, Панагюрски колони. За риболовен туризъм - наблизо са национално известните Душански язовир и Жеков вир.