Средна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изглед към Средна гора

Средна гора е планина в България. Най-високата й точка е връх Голям Богдан (1604 м). Планината е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. Средна гора е средновисока планина и е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. На запад Средна гора достига до течението на река Искър, а на изток до завоя на река Тунджа, който се намира северно от град Ямбол. Планината е дълга 285 километра, а най-голямата и ширина е около 50 километра.

Няколко различни рида свързват Средна гора с Главната Старопланинска верига - Гълъбец, Козница, Стражата и Межденик, а ридовете Шумнатица и Шипочан свързват планината с Рила. Средна гора е разделена на три отделни части. Границите на отделните части минават по проломите на реките Тополница и Стряма. Частите, на които е разделена планината са Западна (Ихтиманска) Средна гора, Средна (Същинска) Средна гора и Източна (Сърнена гора).

Ихтиманската (Западна) Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид. Тези ридове до един са разположени недалеч от Ихтиманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, който е висок 1275 м. За начало на главното било на Средна гора условно се приема Панчаревския пролом на р.Искър - стената на яз.Панчарево. Границата с Рила не е безспорна, но за такава се приема Боровецката седловина, от която започва р. Голема Луковица, приток на Мусаленска Бистрица. На изток тази граница се спуска в басейна на Владишка река, ляв приток на Марица.

Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Това е частта от Средна гора с най-добре изразено било. Това е също и най-високата част от планината. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора - Голям Богдан (1604 м). Най-високите части на Същинската Средна гора са покрити с обширни пасища, а склоновете в средните и ниските части са покрити с вековни букови горски масиви.

Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м. Завършва с възвишението Зайчи връх (Таушантепе) при големия завой на Тунджа.

Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари метаморфни скали, както и от по-млади гранити и сиенити. Срещат се също и вулкански скали- като от този вид скали преобладават андезитите. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и множество минерални извори - Хисаря, Стрелча, Панагюрище, село Баня и други.

Животинският свят в планината е значително по-беден, от колкото в другите големи български планини. Представени са някои от характерните централноевропейски животински видове. На територията на Средна гора е разположен един поддържан резерват - Богдан.