Иван Колев (генерал)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Генерал Иван Колев |
|
| Роден: | 15 септември 1861 Бановка, Бесарабия |
|---|---|
| Починал: | 29 юли 1917 Виена, Австрия |
Иван Колев е генерал-лейтенант от българската армия.
Като доброволец участва в Сръбско-българската война 1885 г. в така наречения Ученически легион. Началното си образование получава в Болградската гимназия. След това завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. По време на Балканската война 1912–1913 година. е началник-щаб на Трета армия, а през Междусъюзническата война 1913 е началник-щаб на Пета армия.
По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на І-ва Конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918 година при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди вражески офицери и войници.
Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, ген. Колев заболява и умира през 1917 г.
В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, който ще бъде оглавен от директора на Института по история при БАН Георги Марков[1].
[редактиране] Награди
- Орден "За храброст"
- Орден "Свети Александър"
- Орден "За военна заслуга"
- Германски орден "Железен кръст".
[редактиране] Иван Вазов: Добруджанската конница
Посвещава се на генерал Иван Колев - командир на 1-ва Кавалерийска дивизия по време на кампанията през 1916 г. на Северния фронт, прославила се в боевете срещу румънски, сръбски и руски войски
Не конница – морски вълни побеснели,
Сонм зверове горски от гняв пощръклели.
Не конница – буря от бесни демони,
Що всичко катуря, ил тъпчи, ил гони.
Блян вихрен понесен над степ ековита,
Ужасната песен на конски копита.
Не конница – лава в димящи талази,
В прах, гърмот и слава – летящи витязи!
Публикации за него:
“Генерал-лейтенант Иван Колев - епопея на един живот” - биографична книга от добруджанския краевед Георги Казанджиев (2006)[2]
