Железен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Железният кръст (Eisernes Kreuz, съкр. ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770-1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I. Това е първият пруски орден с две степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната му страна на първия кръст е гладка, а на гърба, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813. Орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите. Големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военоначалниците, се носи на лента около врата. По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.

Железният кръст е обновяван няколко пъти - през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия - пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия. В долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и Голям кръст. В края на войната броят на степените е осем: 1-ва степен, 2-ра степен, рицарски кръст, рицарски кръст с дъбови листа, рицарски кръст с дъбови листа и мечове, рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти, рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и Голям кръст.

Използван през двете световни войни като масово отличие, железният кръст се превръща в символ на агресивния германски милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само, ако пречупеният кръст е заличен.