Иван Наумов Алябака
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Наумов Алябака български революционер |
|
Роден: | около 1870 Ораовец, днес Р.Македония |
---|---|
Починал: | 24 август 1907 Белица, днес Р.Македония |
Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако, е български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко в бедно българско семейство. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година влиза в организацията. Работи като бакалин в Драма и Кавала. През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща се като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушовско. По време на Илинденското въстание заедно с Мамин Колю и Коста Христов Попето превзема казармите в град Крушево.
След въстанието се оттегля в България. В София през 1904 година заедно с Мамин Колю участва в неуспешния атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му. Арестуван е и осъден. След шест месеца е пуснат от затвора и се връща в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието. Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. Воевода е на една от най-големите организационни чети по време на сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с четите на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов и Гьоре Спирков.
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер. Иван Наумов е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.