Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бялата кула в Солун

Солун (на гръцки Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001). Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Намира се на около 300 км от София.

[редактиране] История

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като победа над тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Историческата църква "Св. Димитър Солунски"

Изглед от центъра на Солун

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир (Σμύρνη). Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

По време на германската окупация (1941–1944 г.) почти всички останали евреи в града са изпратени в концентрационни лагери и избити.

[редактиране] Забележителности

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по известни са църквата Св. Димитър, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата Св. Георги и др. Градът е добре устроен, с големи площади (Св. София, Аристотелис) и широки булеварди (Александър Велики).

[редактиране] Личности

Родени в Солун
- Кемал Ататюрк (1881-1938), турски политик
- Атанас Далчев (1904-1978), български писател
- Георги Динков (1839-1876), български просветен деец
- Димитрий Солунски (?-306), светец
- Константин-Кирил Философ (827-869), духовник и дипломат
- Методий (815-885), духовник и дипломат
- Христос Сардзетакис (р. 1929), политик
- Димитър Яранов (1909-1962), български географ

Починали в Солун
- Димитрий Солунски (?-306), светец
- Хасан Бей Прищина (1873-1933), албански политик
- Киряк Държилов (?-1877), български печатар
- Константин Държилов (?-1890), български общественик
- Андон Калчев (1910-1948), български революционер
- Хенрих Фландърски (1174-1216), император на Латинската империя

Други личности, свързани със Солун
- Абдул Хамид II (1842-1918), султан на Османската империя, живее в града през 1909-1912
- Теодосий Синаитски (?-1843), български печатар, живее в града през 1831-1842