Ичера
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ичера е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, Област Сливен.
| Ичера | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Сливен |
| Община: | Сливен |
| Население: | 193 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 691 м |
| Пощ. код: | 8992 |
| Тел. код: | 04517 |
| Геогр. положение: | 42° 46' сев. ш. 26° 27' изт. д. |
| МПС код: | СН |
| Кмет или наместник | |
| Име Фамилия | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Ичера се намира в планински район. Географско положение по сателит: 42°76`N - 26°44`E
[редактиране] История
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. От названието Сикера произхожда и днешно име на село Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия.
Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар.
[редактиране] Данни за селото
Населението на селото е предимно българско, говорещо на един изключително мек източен диалект. В езика на населението са се запазили и много чужди думи от турски, гръцки, румънски и други произход.
Читалището „Зора“ е основано през 1872 г. под името „Надежда“.
Местното училище е създадено през 1820 г. като килийно училище. В него се е преподавало от оригиналния „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Старото училище е построено през 1892 г.
Църквата „Св. Димитър Солунски“ е построена през 1842 г.
[редактиране] Занаяти и поминък в Ичера
В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...
В Ичера е било силно развито животновъдството (овцевъдство, козевъдство, говедовъдство, свиневъдство).
Въпреки каменистия терен в околностите на селото има и земеделие. Отглеждат се ечемик, царевица, овес, фий, пшеница, ръж, боб, леща, тръстика, слънчоглед, картофи. Селски туризъм - прекрасният комплекс "Ичера"
[редактиране] Местности в и край Ичера
Бабиното Лесино, Бабов присад, Байовец (извор), Бай Оловата рътлина, Батакливата рътлина, Бента, Бобена, Богдя, Бойчов трап, Боровата гора, Босилкови рътлини, Бостана, Букурка (чешма), Букуров дол, Бъзито, Бъзов пряслап, Ваковски чеир, Васильова усойна, Венешката рътлина, Вихра, Връха, Вълченчин гроб, Вълчия гроб, Габрова поляна, Габровото кладенче, Газарта, Гарванов дол, Герча (чешма), Големия давелник, Големия завой, Голия вир, Голяма поляна, Голямото дърво, Горанкин дол, Горната махала, Граникова поляна, Грапавия камък, Гроба, Гръцката рътлина, Гъзни рът, Гюнгюрмеза, Данчов път, Дебела могила, Дикили таш, Дейков лом, Дермене уджак, Девибеевата бара, Джауата рътлина, Джендема, Дивеците, Дивешка река, Диканаря, Димовата Желюв воденица, Длъбошка пътека, Длъгата ливада, Длъги поляни, Длъгия вир, Доброянова пътека, Доюв рът, Драгоданов дол, Дрена, Дрянов дол, Дрянов рът, Думана, Душника (чешма), Дядовата Дякова воденица, Ежбината, Елхов дол, Елша, Жечкова вир, Жечковата поляна, Жидувщината, Здрав костен, Зехиря, Златюв лом, Златюв пряслап, Иванова Костов долап (Велювата бара), Избашийка (Юзбашийка) (извор), Извора, Йоргювата бичкия, Йорданова могила, Каваците, Кавашка долчинка, Калинка, Калюв рът, Калюв трап, Кантона, Караджейката, Караманова вир, Кашана, Керацин трап, Китката, Клинчето, Кобилешница, Козьова вир, Козьова долап, Койов дол, Колибите, Коловца (извор), Коминя, Конака, Корията, Краюв трап, Кривата поляна, Крушка махала, Куков дол, Куков рът, Кукорово лещи, Куташки чучур (чешма), Кучарова харман, Къдаря, Къси рът, Ламбов мост, Лопова мост, Лъките, Ляскова могила, Малка Луда Камчия, Малкия давелник, Манастиря, Мандрата, Маринчов рът, Махаленски рът (Маленски рът), Мечата дупка, Минтеж, Минтешкия кладенец, Михалювата чешма, Момина сълза (извор), Москиря, Мочура, Мунчурка, Накова долап, Овчарските гробища, Ориза, Оскрушата, Папратливец, Пейкината чучурка, Петров лом, Пискови средори, Плаза, Плазкото усое, Плочата, Подища, Подишки дол, Попов кладенец, Поповата чучурка, Поповите нивища, Пукнатината, Радилов рът, Раковска река, Рошков трап, Руйна, Русина ливада, Ръженлъка, Савово трап, Сарювата рътлина, Секирките, Селски дол, Сини поляни, Сирилов рът, Скока, Скътя, Смесите, Смининка (извор), Смърдищец (извор), Средни рът, Станчови нивища, Стидово, Стойчова бахча, Стублата (извор), Студен кладенец, Стърча (извор), Сувашка ливада, Сухата локва, Събя, Сърбенов дол, Сърбеново, Сърнешкото връвище, Сърнов рът, Табята (Табията), Тихолов рът, Топаловата рътлина, Тотювата Данкин бара, Труфина поляна, Трънката, Тънката рътлина, Тънки рът, Узуновото, Училищната градина, Ушите, Хаджийските воденици, Хаджи Димитровото кладенче, Хайдушкото кладенче, Хайдушката рътлина, Харамията (извор), Харбова вир, Харманчетата, Цапарова долап, Цигански дол, Чаушова вир, Черкезките гробища, Черковенски рът, Чернюв рът, Чобанов дол, Чукарите, Чуката, Чучура, Чучурката, Щерювото, Широката рътлина, Юрта, Ямата
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Най-редовния обичай в селото е "сбора". Това обикновено са три дни - петък, събота и неделя. Определят се като втората неделя на месец август. Датата не е точна и всяка година е различна. Със събитието се цели именно събирането на всички родом от селото. Традиционно се посещава местността "Ямата", където единствената цел на ичерени е угощението и забавлението. Напоследък това събитие се радва на изключителна заинтересованост от страна на гости.
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Литература
- Делирадев, П. „Ичера. Ичира. Вечера“ – В: „Принос към икономическата география на Тракия“ Ч. 1. С., 1953, с. 149.
- Жеков, Велико „Ичера в моето детство“ Пловдив, 1998, ISBN: 954-442-070-3
- Иречек, К. „Пътувания по България“ Ч. 2. Пловдив, 1899, с. 715.
- ИСТОРИЯ на България в 14 т. Т. 3. Втора Българска държава. С., 1982, с. 242; с. 287.
- ИЧЕРА. – В: Е н ц и к л о п е д и я „България“. Т. 3. И-Л. С., 1982, с. 235.
- Миков, В. „Предисторически селища и находки в България“ С., 1933, с. 77.
- Петков, Петко „Легендите на Ичера. Минало и настояще“ – Р а б. д е л о, № 302, 29 окт. 1979.
- Стойков, Георги: „Котленската къща“, АС III, 1953, кн. 9, стр. 19–23
- Цонев, Звезделин: „Манастирите и старинните къщи в Арбанаси“, В. Търново, 1934
