Йосиф Изповедник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Йосиф Изповедник български патриарх |
|
| Роден: | |
|---|---|
| Починал: | началото на 10 век |
Йосиф Изповедник е първият църковен глава на България - канонично избран за български патриарх от Втория всебългарски църковно-народен събор в 917 г. Тогава е била прогласена и автокефалията на Българската църква. Вероятно изборът на архиепископ Йосиф, който е станал по изричното желание на княз Борис-Михаил, е свързан с решението на Първия всебългарски църковно-народен събор, състоял се през есента на 893 г., за "преложение книг", при което Йосиф е играл една от главните роли. Тогава той приема съборното решение "да се отхвърли гръцкият език и тържествено да бъде обявен народният славянобългарски език за официален в държавата, а в църквата да се въведат славянобългарски книги и богослужение" (проф. В. 3латарски). Вероятно и след събора архиепископ Йосиф продължава да служи на гръцки език, но той привлича за свои помощници и сътрудници "славяноезични" духовници: презвитер Йоан - "екзарх български" и "църковния строител на българската земя"; презвитер и монах Григорий - "Клирик на всички български църкви"; монах Георги - "синкел български" и др.
Възможно е, патриарх Йосиф да е имал двойно духовно име: Йосиф-Стефан. Скоро след смъртта му е канонизиран за светец. В Синодика на цар Борил от 1211 г. славословията за починалите български архиепископи и патриарси започват с неговото име, понеже предшественикът му, архиеп. Георги, е бил назначен от Цариград. Там Йосиф е наречен "нов изповедник", вероятно заради неговите заслуги през трудните за Българската църква години на управлението на Борисовия наследник хан Расате-Владимир[1] (889 - 893 г.). По време на войната с византийци и маджари през 894 - 896 г. е бил още между живите. Вероятно е починал към началото на X в.
Патриарх Йосиф е бил е по народност грък, или по-вероятно български славянин с византийско образование и култура. Извършвал е богослуженията си на гръцки език, но е осигурявал дипломатично църковно-канонична легитимност на разпространението на Кирило-Методиевата книжнина и просвета в България, без да предизвиква конфликти с Византия. В старобългарския разказ "Чудото на св. Георги с българина" (края на 9 век. или началото на 10 век.) се казва за него: «съгради църкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които учат и ръководят народа му по Божия път.» Патриарх Йосиф е освободил третия син на Борис - Симеон от монашеския му обет и го е коронясал за княз на България.
По негово време се провежда подмяна на епархийските архиереи гърци със "славяноезични" хорепископи (викарни епископи). След събора от 893 г. патриарх Йосиф и неговият синод избрали и ръкоположили Климент Охридски за епископ на създадената специално за него епископия на Велика (Дрембица), където той става хорепископ (викарен епископ) на Охридския архиепископ грък. Историческите данни говорят, че тази епископска хиротония е станала по волята на княз Борис-Михаил и на неговия приемник княз Симеон. Малко по-късно патриарх Йосиф ръкополага и Методиевия ученик презвитер Константин за свой викарен епископ (помощник). Вероятно това ще е станало след окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав. По църковното предание и презвитер Григорий (по мнението на акад. Емил Георгиев - един от младшите ученици на Методий) е избран и ръкоположен за Прилепски епископ-хорепископ (викарен епископ) на Пелагонийския (Битолско-Прилепски) гръцки митрополит. Патриарх Йосиф провежда църковната политика на Борис и Симеон и има голямата заслуга, че Климент Охридски, Константин и Григорий стават първите трима епископи "на славянски език" в историята на Българската църква. Според най-старото житие на св. Наум Охридски, написано скоро след смъртта на бележития просветител (23 декември 910 г.), четвъртият е Марко - епископът на Девол. Тези български епископи са първите, които управляват своите епархии фактически самостоятелно.
По материали на Иван Грудев [2]
